И аз като вас се опитвах да мисля с хубави чувства,да си спомням колко прекрасен човек беше...Но колкото повече си спомнях хубавите моменти,толкова по-силна ставаше болката ми.Осъзнавам че скръбта е безсмислена,няма да ми го върне обратно колкото и да страдам,но просто не знам как да си наложа да не ме боли.
Сякаш когато си отиде отвори в душата ми огромна рана която постоянно кърви и не мога да я излекувам.