Ако ми позволите, ще разкажа с две-три думи моят начин как се справям с мъката по мама.Тя също почина преди пет години.Но предварително се извинявам , ако по някакъв начин неволно ви засегна. Тъй като се улавям,че съм доста как да кажа ексцентрична и различна в отношението ми към смъртта от общоприетото.
Всъщност при мен няма мъка. Острата ми болка отшумя за около година след смъртта и. Реших да не мисля за мама ,като за починала, а като за жива. Избрах да не тъгувам.Реших да си мисля за нея с хубави,но не тъжни чувства. Няма смисъл от тази тъга и тази скръб. Но има смисъл да си спомняме хубавото което е правил този човек, хубавото което е казвал.
Тя беше много светъл човек. Озаряваше всички с добротата си. Не помня някога да е казвала нещо злобно за някого. Имаше само един такъв малко черен хумор, когато сме изпадали в затруднение, но и тогава пак гледаше позитивно и с надежда.Беше невероятен ентусиаст, претрепваше се от работа, за да осигури мен и брат ми, за което съм и благодарна завинаги.
Тя много не говореше, но мъдри бяха малкото и съвети. Пазя ги в главата си, за да ми помагат в трудни моменти.

Редактирано от Kлинkopa Пaлиcъp на 19.07.08 11:14.