И други са ми го казвали,а и аз знам че трябва да го оставя да си отиде,но.....Но не знам как да го направя.Той все още живее в мен,с мен,чрез мен.
Иска ми се да му кажа толкова премълчани,неизречени неща.
Иска ми се да мога да се върна във времето и да изтрия от там всички онези пъти когато съм му се цупила от единия инат.
Иска ми се да се свия пак в нежната му прегръдка и да остана там завинаги.
Иска ми се когато се събудя някоя сутрин да установя че всичко е кошмар и той е до мен както е бил винаги,в добро и зло.
Не искам да ходя на гроба му,сигурно не съм била там от поне 4 години.Сякаш ако отида ще осъзная истината че той е там и ще си остане в земята,а аз ще трябва да се прибера без него.
Осъзнавам че трябва да продължа напред,но още не съм готова.И не знам дали някога ще бъда готова.