|
|
| Тема |
 Липсва ми :(( |
|
| Автор |
bat_out_of_hell (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 18.07.08 14:18 |
|
|
|
В края на септември ще станат 6 години от както загубих съпруга си.
И както всеки път в последните 5 години,като наближи годишнината от смъртта му,започвам да изпадам в някаква ужасна депресия.В този период се чувствам най-самотна,чувствам най-силно липсата му....и започвам със самообвиненията,че ако не го бях оставила сам в болницата можеше и да не умре.
Накратко казано,в този период съм като варел пълен със сълзи и само чакам някой да ме заговори/за каквото и да било/ веднага пускам кранчето.Във всичко виждам нещо тъжно.Дори губя способността си да се ядосвам и вместо да се развикам,започвам да плача.
След смъртта му се опитах да тръгна с друг и уж всичко вървеше добре в началото,мислех си че ще мога да го обикна,но в средата на юли като ме хвана поредната годишна депресия,човека без да е виновен за нещо даже ми стана противен.Каквото и да направеше все ми се струваше неправилно,все повтарях че "Ако беше мъжа ми,нямаше да направи така".
Осъзнавам че още си обичам момчето толкова силно колкото и преди когато беше жив и не мога да го сменя с друг.Всички ми казват че тази любов граничи с мазохизъм,но не мога да си наложа да престана.
| |
| |
| 
|
|
