Пишейки тук не исках да изтъкна основно финансовите проблеми. В един момент дори много се учудих, че разговора се завъртя така.
Мисля , че в това отношение съм намерила решение някакво. Просто като не стигат средства за нещо- намирам си допълнителен ангажимент и успявам да спася положението. Не бих казала "справям се"- по-скоро "спасявам се". Но все пак при тази действителност в БГ пак е нещо. Имам достатъчно оптимизъм, за да мисля че ще има и по-добри времена.
В днешно време едва ли съм единствения човек с такива проблеми.
Това е за финансите.
А.... и майка ми живее с мен.


Mиата, благодаря!

Чуствам се виновна. Вярно е.
Всеки път когато се почуствам смазана от умора и реша да си дам почивка, се чувствам виновна заради несвършената работа, за това че моята почивка означава по- бедно меню за децата ми.
Глупаво е , но когато съм на работа се чусвствам виновна, защото съм ги зарязала. Когато съм на разходка с децата се чуствам виновна , защото все нещо е останало несвършено в офиса, а това е бъдещето на децата ми и на другарчето до мен. Когато обърна внимание на другарчето, съм зарязала всичко останало. Да зарежа и работата и децата и другарчето, например за кафе с приятелка - леле , ужас!... Чуствам се виновна дори като лягам да спя- нали се сещате, все нещо е останало несвършено, някой неизслушан или неизпран.
Вчера излязох за час, ходих до плажа, хапнах рибка - не се срина света.
А на мен ми хареса.