Ти губил ли си родители, за да знаеш какво е?

Единият си отиде, когато бях на 9, а другият в средата на пубертета, на 16. Няма да говоря каква мъка е за едно дете да изгуби най-близкия си човек на света - майка си, с която до преди това не се разделя и за ден.....

ОК, починали са, преживява се. Ами после? Знаеш ли колко потисната съм била да вися на благоволението на роднини? Да ме съжаляват и оплакват като сирак.... Преди да умре баща ми беше алкохолик, минах през всякакви мизерии, нямали сме ток, храна, бил е в несвяст със седмици.... Така че, ако обичаш, недей да изказваш мнението си за мен, тъй като не знаеш през какъв ад съм минала. И въпреки това се съвзех, още не съвсем, но го правя всеки ден. И страха, и черногледството и липсата на самочувствие... лека по-лека ги лекувам.

За това ми е много тъпо някой като каже в депресия съм, не ми се живее. Ами мамка му, ставаш и се бориш! Няма такива грозен, болен - това са оправдания, щом си жив, значи има надежда и трябва да се бориш, за да си щастлив. С отпускане и оплакване нищо не се решава.

Things can only get better