не, не са най-важни. Многото работа не винаги означава много пари. Нямам собствен дом и една заплата отива само за това, ако си сам това означава да изкараш още една, за да има манджичка за дечковците. Малко неща си позволяваме в действителност. За морето имам , защото там живея.
Незнам дали имам "свръх самочуствие". Вече нищо не разбирам.
Имам нужда от помощ, но някак си не могат да ме разберат. Имам нужда някой да ме отмени за мъничко на работа , за да мога ди си видя дечицата. Ако кажа на моето другарче "много съм уморена" той казва "майка ти може вместо теб да сготви или да свърши нещо у вас". Ако на нея кажа "помогни ми не успявам" тя казва че прекалено много работя и трябва колегата да ме отмени, за да имам време за децата. А иначе всички разчитат на мен.
Дечицата ми са разкошни. Те ми помагат най-много. Може да Ви е смешно , но прахосмукачка да пуснат, да напазарят или изхвърлят боклука , може да е дребно, но аз съм им благодарна от цялото си сърце. А в същото време се чуствам виновна, че вместо да ги оставя да играят ги товаря с такива неща. Незнам вече кое е правилно и кое не.
Има дни в които искам само да избягам от всички. Да се скрия и само да спя.
Не мога да се концентрирам, непълноценна ставам и на работа и в къщи. А всички разчитат на мен. Ако не издържа какво ще се случи? Страх ме е.