Напомняш ми на трима мои много близки хора - майка ми, сестра ми и мъжа ми. И тримата се изпретрепват от работа, ама така и не разбрах защо го правят. Мисля, че не бива да работиш толкова много. Намери си помощници и заживей нормално, така че да можеш и малко да се порадваш на живота. Оставам освен това с впечатление, че все попадаш на мъже, които в последствие носиш на гърба си. Освен това явно си човек пълен с енергия и очакваш от всички да са така. Но не са, претоварват се. Не всички могат еднакво да работят. Майка ми е нещо подобно, разботи повече от як мъжага, нищо че едва ходи вече. И после другите били мързеливи и некадърни. Като знам веднъж как ми изкара душата на една царевица. Бях отишла с голямо желание да помагам и дадох всичко от себе си. Ама на фона на нея направо се чувствах като че ли не върша нищо. И не само аз а всички на полето не можеха да и стигнат темпото. И като я пита човек що го прави, и тя казва: Нямам друг избор, работата трябва да се свърши. А това не е вярно, защото сама си е поставила плана да свърши нещо, с една трета от което пак ще и стигне. Ама тя лакома. Пък и си може жената, праи го. Но е тъпо да изисква същото и от другите. Та мисля, че трябва да приемеш, че не всички могат като теб и от тук натам да мислиш какво ще правиш. И междувременно си отговори на въпроса дали живееш за да работиш или работиш за да живееш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите