|
|
| Тема |
 Страхувам се, че полудявам |
|
| Автор |
ariadna_m (непознат
) |
|
| Публикувано | 07.07.08 17:58 |
|
|
|
Сама се поставям в невъзможни ситуации и после се ядосвам на себе си, не се понасям вече.
Преди години бях омъжена , работех и гледах деца едновременно. Половинката беше с месеци извън БГ на работа и като се върнеше -само си почиваше. Не е имал ангажимент нито с дечица , нито с дом. Аз бях човека дето поправяше шкафчетата и, мивката и играчките на децата... когато се върнех от работа. Или по скоро нощем, защото като се прибере човек докато поиграе и поговори с дечицата сложи масата...и станало среднощ. Научих се така, нямаше време през деня и ставах в пет да сготвя , да посвърша това-онова. Започнах собствен бизнес и......... започнах да ставам в четири. Половинката караше отпуски по 6-7 месеца , периоди в които съвсем не смогвах всичко да свърша. Комбинации с приятелки и комшии за дечицата редувахме се , взимах и водех деца- те водеха моите. А всичко което изкарвах половинката проигра в бингото. Наложи се всичко да разпродадем, за да покрием и заеми които беше направил. Той се покри, а аз започнах да работя на две места.В един момент се осъзнах, че той никога няма да ми е опора, а вече дотежаваше и на децата. Тръгнах си.
И пак работех на две места. Растат дечица - няма как. Дните в които не можех да се прибера по- рано и ги виждах само как спят направо ме убиваха.
Срещнах човек, който реши че съм най-безценната жена която познава. Как намирах време за тази връзна и аз не знам. Всъщност излизах само вечер след като приспя децата, с условието майка ми да е у дома. Рядко, много рядко, но ми даваше толкова сили. Той ме подкрепи да започнем да работим заедно. По мъничко. Работата ми има тази възможност- на хонорар. Той уреждаше ангажиментите, аз вършех работата и деляхме парички. Но в един момент от връзката ни остана само това. Дори и да се случеше да има кой да наглежда децата, той изведнъж стана много зает. А когато се случеше да се засечем, уж свободни все излизаше нещо за вършене. Смешно ми е сега чак.Отивам му на гости вечер и за здравей "сядай направо на компа, че много работа се е събрала". Една вечер ми каза "ти всъщност какво си въобразяваше?Имаш две деца, а аз не съм се женил още. Твоите деца ли да отглеждам?" Повода не беше , че съм искала брак, нея вечер си поисках просто секс. Дълго след тази нощ се чуствах смачкана , употребена, срамувах се от себе си. Наложи се естествено да сменя пак работата. И пак- на две места. На талантливото ми момченце му предстоеше изява, а другото ми прекрасно момченце ставаше ученик - започнах да работя на едно място на пълен работен ден и на още две почасово. Имаше дни в които не можех да изтърпявам дори собствените си деца, всеки шум когато съм у дома ми причиняваше истинска физическа болка. Карах се и се мразех за това. А милите ми дечица се стараха да ми помагат.
Началото на миналата година се запознах в интернет с един мъж. В момента съм много объркана, но пак го намирам невероятен. Той се запозна с децата ми. Идваше с нас на плаж и на разходка. Покани ни заедно с неговия син на почивка. Струваше ми се безумство, но той дори ходатайства за 5 дни отпуска за мен. Прекрасно, невероятно.
А после решихме да напусна работа и да работим заедно. "С тези "двайсетчасови" работни дни ще се съсипеш, хайде сега заедно, нали виждам колко си способна, ще потръгне и ще си и по-свободна и по-спокойна."
Започнахме. Девет месеца вече. Ама на работа ходя само аз. Трудните месеци в началото, когато още събирахме клиенти как да е, но сега............ в офиса съм от 6 сутринта вечер докогато отиде. Случвало се е и цяла нощ. Той идва , гледа, но все още на нищо не се е научил и на практика не може кой знае колко да ми помогне. Опитах се да му покажа това - онова, не се получава. Някак си не се научава. Но присъствието му тук започва да ме изнервя. Когато има нужда да излезе с приятел или нещо да свърши- той е свободен да го направи. Но на мен ми се иска да помогне малко и на мен. А не става. Това напрежение се отрази и на личния ни живот. Не излизаме заедно. Само с децата, когато и неговият син е тук. Иначе - не. А само двамата - изобщо.
А аз имам нужда , знам че работата е много , ще я свърша. Клиентите ни ни харесват и защото винаги вършим всичко в срок.
Той хем нищо не върши, хем е все уморен и ако остане време за нас само дремем най-много някой филм да изгледаме заедно. Мен тези неща ме товарят толкова много, че и секса не ми доставя удоволствие. Някак си докато се усетя че сме почнали- той вече е свършил. А втори път няма , защото сме много уморени.
Преди време пробвах да го отстраня от офиса, мислех че ако си почине малко, ще можем една вечер да излезем или просто да си обърнем внимание. Не стана.
Сега пак го помолих да не идва в офиса. Обичам го, но ако продължаваме по същия начин много ще ми заприлича на други ситуации.
Аз не искам да го изгубя, ще работя тук за двама, но не искам да го изгубя.
Но не знам вече правилно ли постъпвам. Какво да правя? Да продължавам да върша и неговата работа - физически няма да издържа. Трудно намирам време да дремна повече от три - четири часа на ден. Заспивам в колата. Страх ме е да возя децата , да не направя някоя беля.
Говорих за това с него. Няколко пъти вече. Още преди месеци. Но нищо не се случва.
Не искам пак да се получи както в другите ми връзки. Но всичко върви на там.
Ще полудея вече.
Ако той ми помага тук - после е смазан, уморен и аз губя човечето до себе си. А ако трябва да съм честна не помага кой знае колко. Още се учи.
Ако не ми помага - имам чуството че физически няма да издържа.
Какво да правя?
| |
| |
|
Страхувам се, че полудявам
|
ariadna_m
| 07.07.08 17:58 |
Re: Страхувам се, че полудявам
| NikiFin
| 07.07.08 23:33 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| ariadna_m
| 08.07.08 00:57 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| NikiFin
| 08.07.08 09:59 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| ariadna_m
| 08.07.08 10:07 |
|
и понеже си майка
| NikiFin
| 08.07.08 10:35 |
|
Re: и понеже съм майка
| ariadna_m
| 08.07.08 10:48 |
|
мила моя
| NikiFin
| 08.07.08 11:02 |
|
Re: мила моя
| ariadna_m
| 08.07.08 11:11 |
|
успокой се
| NikiFin
| 08.07.08 11:22 |
|
Re: успокой се
| ariadna_m
| 08.07.08 11:29 |
|
Re: успокой се
| sci
| 08.07.08 11:52 |
|
Нима?
| Prof.McGonagull
| 08.07.08 15:06 |
|
Re: Нима?
| sci
| 08.07.08 15:49 |
|
Re: Нима?
| Prof.McGonagull
| 09.07.08 14:29 |
|
директно ти казвам
| NikiFin
| 08.07.08 12:02 |
|
Re: мила моя
| Kpиcтинa
| 08.07.08 12:02 |
|
Re: мила моя
| Kaлoмaин
| 08.07.08 21:50 |
|
Re: мила моя
| sci
| 09.07.08 08:29 |
|
Re: мила моя
| NikiFin
| 09.07.08 11:44 |
|
че защо не?
| Kpиcтинa
| 09.07.08 12:32 |
|
Re: че защо не?
| NikiFin
| 09.07.08 13:57 |
|
Re: мила моя
| Prof.McGonagull
| 09.07.08 14:30 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Kaлoмaин
| 08.07.08 21:45 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| sci
| 08.07.08 09:23 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| ariadna_m
| 08.07.08 09:37 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| sci
| 08.07.08 09:54 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| NikiFin
| 08.07.08 10:49 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| ariadna_m
| 08.07.08 10:52 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| NikiFin
| 08.07.08 11:07 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Kpиcтинa
| 08.07.08 13:02 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| pre.sto
| 08.07.08 13:59 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Ayame
| 08.07.08 12:11 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Kpиcтинa
| 08.07.08 10:52 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| NikiFin
| 08.07.08 11:15 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Prof.McGonagull
| 08.07.08 14:38 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| miata
| 09.07.08 15:18 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| ariadna_m
| 10.07.08 08:57 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| miata
| 10.07.08 09:25 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Ariella
| 11.07.08 08:02 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| _maycal
| 11.07.08 08:53 |
|
Re: Страхувам се, че полудявам
| Kau Meecha
| 17.07.08 19:00 |
|
Re: Не полудяваш, но не разбирам
| Kacaндpa
| 20.07.08 17:20 |
|
| 
|
|
