ами ти бая си я влачиш. Аз я карах около 3-4 месеца. Не знам и аз как стана. Може би ми помогна дългия разговор с прихиатърката и това, че не ми предписа лекарства. Но при мен причината беше ясна и просто поговихме за нея и тя ме убеди някак си, че сама ако не си помогна просто друг начин нямам. Първо се почувствах ужасно сломена. А после нещо ми стана, обзе ме оптимизъм и една лекота... не мога да го обясня, но беше защото осъзнах с цялото си същество, че целия ми живот е в мои ръце. Аз съм такъв човек, че когато съм най-безсилна и отчаяна тялото ми успява да се мобилизира и винаги възкъсвам. Мисля, че имам много силна психика, или поне успявам да я контролирам сравнително добре, защото в критични моменти изключвам и си пречупвам мисленето без да знам как става, някаква защитна реакция за свръхчувствителната ми рибешка природа. Но аз бях адски зле. Предполагам ти не си чак толкова щом караш 10 години вече. Може би и затова нямаш кой знае колко голям стимул. Аз не можех да стана от леглото сутрин, ходех като в несвяст, времето беше спряло. Беше мноооого ужасно и сигурно щях да загина ако не се бях мобилизирала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите