Май не е много така това, което пишеш. Отглеждайки си и аз една хубава депресия, отидох преди 4 години на психиатър. В клиника *******. Намерих го по интернет. Преди това си бях направила няколко теста по нета, които да ми кажат в писмен текст това, което вече и сама загрявах: клинична депресия. Да, ама тест е едно, а аз исках истинска диагноза и лечение - като Мърморана . И отивам, значи, при тоз другар, при което той ме пита: какво ти е? Викам: депресия. Той: защо така си решила? Аз: Ами зле се чувствам, тъжно, тъпо и обречено. И тестове си правих. Той: А, добре. Щом си си правила. ОК. Лекарства ли искаш? - и посяга към едно долапче. Аз: (шашната) Ама няма ли да ме прегледате и да ми поставите диагноза нещо? Той: Е, ми ти диагнозата сама си си я поставила, но хайде, щом искаш. Дава ми се едно листчЕ с няколко въпроса с отговори да/не. (чувствате ли се нещастна, изпитвате ли удоволствие от нещата, които обичате и пр.) Предавам си листчЕто, отговорът е: еми даа, вие сте в критична фаза на клиничната депресия, трябва лечение. Питам: какво? Той: Айде, ще ти изпиша нещо. Ето, това лекарство още не съм го пробвал, но тамън ще видим какъв ефект ще има. (Золофт) Предписа ми конска доза от 200 мг на ден (мисля, че нормалното е 100 или дори 50). И тфа беше. А, и един контролен преглед ми записа, да провери за Золофта. Психотерапия нямаше, защото бях в чужбина повечето време и се връщах само отвреме навреме. Имах страхотни странични ефекти от золофта, за които той ми твърдеше, че са на психическа основа, но когато накрая направих такава ужасна криза, че майка ми трябваше да дофърчи в Лондон на шорт нотис, се нави да го намалим на 100 мг. Накрая го спрях, но после стана още по-зле. Като се върнах от ЮК направихме един терапевтичен сеанс, който платих от собствения си джоб (на въпроса ми за здравната каса той обясни, че не може да ми даде направление). Повдигна ми настроението, но не можех да си позволя 60-80 лева седмично за терапия и не повторих. И така. Много искам да си помогна някак, но както мърморана пише, не ми е ясно как.
|