|
Тема |
Re: към двамата - Алби и Мърморанич)) [re: MaмaMъpмopaнa] |
|
Автор |
Ariella () |
|
Публикувано | 22.06.08 20:30 |
|
|
такова време дойде, че хубавите хора все по- често се чувстват смачкани от реалността..и вместо да се озлобим на нея, се мъчим да я схванем, да се научим да живеем според законите и..което допълнително ни тежи, защото тя, в по- голямата си част ни е чужда и никога няма да ни стане близка..
не е решение и човек да си изгради паралелна действителност, в главата си само, където семейството му е защитено и прекрасно, стабилно и вечно, и децата му са умни и талантливи и някой ден от тях ще станат прекрасни хора..
защото и това е измама, която има нужда от психичен ресурс, а такъв нямаме в излишък..затова се невротизираме все повече и повече, стремейки се да контролираме една среда, която не се поддава на контрол..
какъв е моя начин ли??...да избера само няколко, но много важни неща, на които да държа..това е- да обичам и да бъда обичана, да се науча да обичам..да работя много и то нещо смислено, да разпускам с добри приятели и да се смея.. пък ако мога да се поглезя с нов комп или някоя щуротия, това ми е бонус- изненада, хубава неочаквана ваканция..
като усетя че идват черни мисли, разпознавам ги като вредители и ги мачкам мисловно..и чакам да се пребори времето с тях..вярвам, че Господ ме обича, дори го усещам това и то ме прави щастлива, дори и да не смятам, че съм го заслужила с нещо..искам да давам от себе си, дори и да не смятам, че имам нещо кой знае колко ценно за даване..
горе долу е това май..
Редактирано от Ariella на 22.06.08 20:32.
|
| |
|
|
|