Проблемът когато се грижим за болен, е, че ние, макар понякога да не ни е най-скъпия човек на света болния, волю=неволю, вземаме нещата присърце. Подсъзнателно всеки от нас очаква в даден момент в резултат на нашите грижи болният да подобрее. Това обаче не става винаги. Когато се грижим за болен, трябва да си даваме сметка, че ние не сме Господ и можем да направим само което ни е по силите, а то не е малко за страдащия. Освен това човек често на съзнателно и подсъзнателно ниво се вживява в болестта и я съпреживява. Някак си трябва да преодолеем това. Трябва да можем да приемаме нещата, които не можем да променим, като неща ИЗВЪН НАС>
От постингите ти разбирам това, което и подозирах. Ти не си била механичен помощник, а на практика си състрадавала вътрешно може би болната жена. Тя не ти е била безразлична ама никак! И огорчението ти е обяснимо, и всичко.
Всъщност ти си един добър и чудесен човек. Не се огорчавай, задето си очаквала да получиш наследство - и да не се беше грижила за нея, пак щеше да го очакваш Човешко е!
Запали свещ в някоя църква за упокой на душата на тази жена.
Има истина в написаното в Билблията:

Колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Но никога не получаваме от там, където даваме. И никога не даваме там, където получаваме.
Разбираш, че не става дума за търговия.

Никой не е станал пророк в собственото си село