|
Тема |
Re: Тъжен спомен за една шизофреничка [re: Ariella] |
|
Автор |
Bидa () |
|
Публикувано | 20.05.08 08:01 |
|
|
Касандра и Ариела, благодаря ви. Нямате представа колко много ми помагате . В душата си имам една огромна топка от ярост и мъка и вие ми помагате малко по малко да я разплета и да си дам сметка коя и каква съм аз и кои са моите изкривявания. За някои неща просто не мога да разсъждавам разумно.
Знаете ли, понякога,дори много често опитът ми не ме учи на нищо. Обречена съм да повтарям все едни и същи грешки цял живот. Както казва Ариела не мога да надскоча себе си в някои неща. Значи направих си извода за себе си, че нямам търпение да гледам стари и болни хора. Това просто не е за мен. Повече не се хващам на тази въдица за нищо на света . Не бих гледала дори родния си баща. Ето пак съм възмутена от самата себе си, но това представлявам аз.
Не ви казах някои неща. Истината е ,че се хванах да доглеждам леля ми с единствената надежда ,че тя ще ми препише имотите си. Но уви криви ми излязоха сметките. Всъщност затова съм толкова бясна. Ето това представлявам аз. И освен това съм възмутена от роднините , които пък изобщо бяха отписали леля ми отдавна и никой с нищичко не помогна през целия път до ада. Ад защото през последната година от живота и се оказа ,че има и рак. Знаете на какъв кошмарен живот и липса на лечение са обречени раково болните. И плюс нейната шизофрения адът беше неописуем.
Разглеждам снимките на леля ми от младежките и години и се вглеждам в нейното мрачно и нещастно лице. И си мисля къде са бляли майка и и баща и, та не забелязали,че детето им има сериозен проблем . Мисля, че задължение
на родителите е да се грижат за доброто психично здраве на децата си.То е много по-важно дори от храната. А те милите са се стреснали чак когато тя е започнала да бяга от къщи и да се скита по пътищата на България. И какво са направили. Завеждат я на психиатри,те и лепват диагнозата шизофрения и следващите ПЕТДЕСЕТ години тя пие силни лекарства. Естествено че ще хване рак. Аз въобще се чудя как доживя до 63 години. Един пропилян нещастен живот. А трябвало е нещо малко според мен на тази жена. Може би когато е била девойка и злокобната болест сес е зараждала в главата и, просто някой да погледне в очите и с любов и нежност да я попита защо е нещастна!
Мисля ,че повече трябва да споделяме с другите чувствата си- и добрите и лошите и да не срамуваме от тях.
|
| |
|
|
|