Аз десетина години бях така. През повечето време имах доста силна депресия и агорафобия, пък и разни успокоителни, които не са били за тия болести направо ме бяха съсипали. Единствено спирах да чувствам тая празнота като се напивах и направо не можех да спра да пия, по едно-две денонощия и ми се искаше като заспа да умра. Обаче още съм жив, а болестите си отидоха. Сега съм на дни, понякога съм в лошо настроение, друг път съм много добре. Напредък е. Бях напълно нетрудоспособен, сега работя и малко по малко си връщам формата. Сигурен съм, че напълно се преодоляват тия депресии, макар навремето изобщо не можех да си представя. Не се бой от нищо. Това, че си като робот не е лошо. При условие, че нямаш много усещания, значи здраво се напрягаш да си вършиш задълженията. Мисля, че това е решението, като човек си развали психиката, да наблегне на дисциплината и изтощението. Като започнеш да се оправяш, накрая напредъкът ще е много бавен, но не се притеснявай. Тия болести трудно си тръгват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите