> Празна съм отвътре.Нищо не ме радва или натъжава.Мисля си за смъртта непрекъснато.Постоянно си повтарям че искам да съм мъртва.Искам да се разболея от рак или нещо подобно,което да ме довърши бързо.Когато съм в кола си представям и искам да стане катастрофа и да се отърва.Не ме е страх от смъртта ,напротив желая я от все сърце.

И аз бях изпаднал в подобно състояние преди няколко дни, след като изгледах последователно три черно-бели филма на Бергман. Но след няколко минути празно зяпане в черния екран, останал след края на последния филм, се почесах по лявото мъдо, пръднах и станах от канапето, заемайки се с по-повърхностни и весели неща.

Важно е да намираш естетиката в своята депресия; аз наричам естетизираната депресия меланхолия, макар в старите учебници така са наричали дълбоката депресия.

Грозните и глупави хора са обречени на обикновена депресия; при тях тя представлява заучена безпомощност, соматизирано и психологизирано оправдание за бездействие, несъзнаван зов за помощ към околните, отлагане и отказ за промяна.

Както казват старите хора: намери си онождане и ангажираща работа и не мисли за глупости.

Ако питаш мен, преди това гледай тези филми и преди да се сбогуваш окончателно с депресията си, я превърни за кратко в меланхолия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите