|
Книга едва ли би ти свършила работа...може би във времето ще откриеш, че започваш да ставаш още по-критичен и взискателен към себе си, а след това бързо ще се разочароваш от самия себе си, тъй като това което го пише в книжките ще се разминава с това което се случва с теб.
Ако желаеш промяна - потърси терапевт или пък се поинтересувай за психодрама група, например, в която да се включиш.
Знание + Изживяване = Битие....казано по-простичко не е все едно и също да четеш как се прави секс и да правиш секс . Психодрамата е добро средство за обучение в спонтанност.
Човек се ражда почти изцяло вътрешно свободен, хармоничен и балансиран. Малка част от него е запълнена с наследственост, расова памет и други физически и психически характерситики. Ако се абстрахираме от тях за интелекта и чувствата остава всичко останало и това пространство е предостатъчно за да се разгърнат напълно, стига да им разрешим и така човек да бъде щастлив.
Душевната хармония и равновесие и физическия баланс са присъщи на човека и се проявява когато нищо не ги спъва. Обратно на свободата, чиято същност представлява възможността за избор е афективният затвор в който възможностите за избор са ограничение или отсъстват.
Нещата много отрано се объркват. Не ние сме избрали да говорим български. Не сме избрали религията и моралните си ценности- те вече са били тук, преди да се родим. Никога не сме имали възможност да избираме в какво да вярваме или да не вярваме.
Не избираме дори и собственото си име !
Като деца не сме имали възможността да избираме убежденията си.
Децата вярват на всичко, казано от възрастните.
Възпитанието което нидават родителите, обществото, религията и моралът заместват непорочната част от нас по рецептите на действащите социални системи. Този процес може да бъде наречен “опитомяване на хората”.
Психоемоционалните проблеми се пораждат от взаимодействието, а взаимодействието става на база на нашата рамка от убеждения и страхове, които ограничават свободата на избора ни.
Изводът е, че около вътрешната свобода на Човека се заплита мрежа от измислени норми, появяват се мними примери за подражание.
Аз-ът се раздробява на множество малки Аз-ове – бледи копия на Истинския. Именно тогава човек се превръща в свой собствен затвор и най- вече в загадка за себе си.
Аз-ът става неоткриваем.
Отговорът, който сме могли да дадем на живота остава неизречен или се деформира под натиска на всевъзможни безпокойства, притеснения, неврози – т.е че не сме като другите; на сковаващ респект пред чуждото мнение, към „приетото”, а най –отдолу се спотайват две чувства – гневът че сме принудени да живеем във афективен затвор и желанието да се освободим на всяка цена; има и два страха – страхът че няма да получим нещо, което искаме и страха, че ще изгубим нещо, което имаме.
Най- общо казано вътрешната свобода е „обетована земя”, към която всички се стремим, но до нея не можем да стигнем без да осъзнаем себе си и да освободим интелекта си.
Има психотерапевтични техники с които може да се постигне тази "свобода". С книжки става......много трудно ( за да не кажа, че не става)
Там където прокараш граница, там ще водиш война.
|
Re: Къде ми е проблемът -дайте съвет за промяна [re: alkor1]
