Част 2



ІІ. Социалнопсихични проблеми и деформации

Досега разгледахме деформации, отнасящи се до психиката на отделната личност. Би било интересно в нашия психологически анализ да се опитаме да видим и някои социалнопсихични феномени, отнасящи се до груповата психика. В крайна сметка управленската структура на Дира е структура (мрежа) от по-малки или по-големи групи хора, всяка със своя психика, и социалнопсихичните процеси и деформации не следва да се игнорират.

1. Фасилитация при контролни дейности

Този известен социалнопсихичен феномен се отнася до влиянието на присъствието на други хора върху дейността на човек. В админската практика повечето от действията и постъпките на админи и модове са публични и се осъществяват пред погледа на множество потребители от съответния кръг. В такъв случай те са подвластни на законите на фасилитацията. Буквално преведено английското facilitation означава улесняване, но в социалната практика е известно, че присъствието на другите освен да улесни изпълнението на дадена дейност, може и сериозно да я затрудни. Но във всички случаи фасилитацията като влияние на присъствието на другите върху дейност в група е налице.
Според мен е правилно в хода на на работа фасилитацията да се отчита и да се вземат съответните мерки за най-доброто осъществяване на дейността на всеки админ и мод

2. Груповост на мисленето в управленския кръг

При интелектуалните дейности на една група хора, какъвто е управленския кръг, се наблюдава особен процес на изкривяване на самия процес на мислене. Поради едни или други причини (например, да се хареса на останалите, страх от промени, зависимост, конформизъм и др.) човек, участващ в групово интелектуално обсъждане и разрешаване на проблем, често е склонен бързо и лесно да се съгласява даже и със съвсем неприемливи за него тези и решения. В такива случаи наблюдаваме феномена “груповост на мисленето”. Той се изразява в понякога учудващо примитивна мисловна дейност на групата и глуповатост на взетите решения. Всяко групово решение по презумпция е неинтелигентно, тъй като има вероятност експертът или експертите в групата, които единствено разбират напълно проблематиката, заради този феномен просто да не се произнесат по въпроса. Или, ако са се произнесли все пак и са предложили решения, те да не се приемат от некомпетентното мнозинство. (Необходимо условие е експертът да е нравствен, без предразсъдъци и лични интереси.)

3. Поляризиране на груповото мнение

Феноменът на поляризирането отдавна е известен като склонност за преместване на собственото мнение към крайни стойности (полюси), вследствие на обсъждането на проблема в група. С други думи, ако един човек има позитивно (или негативно) отношение към нещо, след обсъждането на проблематиката в групата, той е склонен да има още по-позитивно (респективно, още по-негативно) крайно отношение към същото нещо.
Този феномен “работи” в сферата на риска, на доверието, на отношенията на обич и вражда и др. Например, ако предварителната тенденция изисква нерискуване, след обсъждане в групата, човек още повече не е склонен да рискува. И обратно, ако в началото е била налице склонност да се рискува, след обсъждането човек не вижда нищо лошо да поеме и най-огромния риск в дадена дейност. Ако в практиката поне в малка степен се освободим от негативните следствия на поляризирането на груповото мнение, това ще доведе редица позитивни резултати в нашата дейност или просто няма да допусне толкова грешки и провали.

5. Социална леност

Социалната леност възниква при изпълнението на адитивни (сборни) задачи от група хора. При адитивната задача няма индивидуално отчитане на усилията при преследване на групова цел, а за субект на дейността се счита цялата група, като възнаграждението се разпределя по равно. При изпълнението на такава задача от една група, всеки който не работи или работи по-малко от останалите, фактически получава по-голямо възнаграждение за единица усилие. Трябва човек да е много глупав или да има специални мотиви, за да е усърден при изпълнението на адитивна задача. Забелязвам, че в нашия живот все по-често се появява феноменът на социалната леност. огато се постави задачата, например, за срочно събиране на членския внос и тя се приеме не като лична, а като адитивна, обща за групата. Практическите резултати са известни. Според мен трябва все повече да се налага принципа на личната отговорност.

6. Истеризиране на социалнопсихичния климат в някои общности

олкото и да не ми се ще, но се налага да направя и тази констатация. Наистина, всеки може сам да се убеди, особено от последните събития на инициирани напускания, оставки, конфликти и др., че в нашите кръгове се промъква специфичен истероиден (подобен на истерия) стил на поведение. Той завладява социалнопсихичния климат и става основа за по-съществени проблеми, конфликти, и др.
Спектърът на истероидните прояви е много разнообразен и продължава да се разнообразява. Той включва: резки избухвания в междуличностните отношения , дълговременно сърдене, отказвания от постове и привилегии, взривни отношения между отделни общности и др. Много често факторите за истеризиране са повече, комбинират се: вече споменатият мачизъм, щението, стремежът към доминация и др. Истероидните прояви са едни от най-нелепите в контекста на дирската етика и стил на поведение. Смятам, че задачата за преборване с тях се вижда достатъчно ясно от всеки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите