|
Тема |
Re: Моля ви за помощ!!! [re: STAMMER] |
|
Автор |
a|iaS (Libertine) |
|
Публикувано | 09.01.08 20:02 |
|
|
Здрасти:)
Знаеш ли, аз си мисля, че си в шок. В смисъл не можеш трезво да прецениш обстоятелствата и едновременно ги преувеличаваш, но и подценяваш. Перфекционизмът води едновременно до тенденция и към упорство, и към отстъпчивост. И предполагам се чувстваш като в затвор на собствените си потребности. Може би ако наблегнеш върху причинно-следствената връзка, но обективната такава ще видиш, че няма причина да не си повярваш... На мен преди време ми бяха написали: "липса на вяра в себе си, оттам и на цел", а също и че "светлинка има в тунела - само трябва да стигнеш до нея" и бяха много прави. След като съм го запомнила, явно са били прави, де. Та... щастието се оказва не достатъчно силен мотив, когато човек е бил дълго време нещастен и все пак си мисля, че рано или късно на човек му се налага да порасне, да прогледне и да бъде в обективния свят - може би в проблемите си намираш бягство именно от страха да живееш истински тук и сега. А психологическите книги са полезни в смисъл такъв - човек може да е съобразителен, но по отношение на себе си му е трудно да си даде сметка за някои неща и като ги прочете е по-друго. Иначе и аз съм скептична към съвети, особено на американски автори от рода на да мислиш позитивно, смехотерапия и т.н. В смисъл то не е лошо, но няма сега като ни се плаче да се смеем. По-скоро трябва да приемем собствените си емоции и да ги изживяваме - не потискаме. А всички сме се чувствали като теб - човешко е, не се притеснявай.
You've just been PUNK'D !
|
| |
|
|
|