Виждам, че сте наясно с идеите на Хабермас. Даже и да не сте попаднали точно на литературния източник, който цитирам, сте подвластни на внушенията му, което ме навежда на мисълта, че може и да е прав като твърди, че всяко общуване е комуникиране на "частица идеалност". Създадените предпоставки за размяна в диалогична форма на "частици идеалност" дават възможност да се превърнем в по-зрели индивиди, по-еманципирани от гл.т. на истината. Хабермас твърди, че, ако във всички случаи думите се използват, за да манипулираме, то тогава те всъщност разкриват инфантилността ни.


"Помислете колко пъти сте говорили по адрес на човека, когото най-много обичате, за да получите подкрепата на другите за гледната си точка. Колко пъти сте привличали вниманието на околните и сте разпространявали отрова за любимия си, за да оправ­даете своето мнение? А то не е нищо друго, освен вашата гледна точка. И не е непременно вярно."

Единствената ми забележка е относно този Ваш цитат. Когато обичам някого, не ми е нужна подкрепата на другите за гледната ми точка. И тъй като човек е динамична величина, а не статив или дърво в пейзажа (дори не и животно) ;), любовта позволява да го харесваме в цялата му същност.

За много години.