Използвайки - общувайки интернет ние използваме
Думите ,а те са толкова могъщи, че дори една-единствена дума може да промени съпричясните.
Човешкият ум е като плодородна почва, в която постоянно се засяват семена. Семената са мнения, идеи и концепции. Вие засявате семенце, мисъл, и те рас­тат. Словото е като семе, а човешкият ум е благодат­на почва! Единственият проблем е, че твърде често това важи особено за семената на страха. Всеки човешки ум е плодороден, но само за семената, за които е под­готвен. Важното е да разберем за кои семена е плодоро­ден умът ни и да го подготвим да получи семената на любовта.
Използвайки изумителната сила на думите, трябва да разберем каква мощ излиза от нашите уста. Семената на страха и съмнението в умовете ни могат да породят множество драматични събития. Словото е като заклинание и хората използват думите като зли магьосници, безразсъдно отправяйки заклинания един към друг.
Всеки човек е магьосник и може да направи магичес­ко заклинание на някого чрез думите си или да го освободи от заклинание. Ние постоянно правим заклинания чрез мненията си. .
Привличайки вниманието ни, словото може да про­никне в ума ни и да промени убежденията ни към по-доб­ро или към по-лошо. Умът поема в стотици различни посоки и ние можем да пре­караме дни в капана на убедеността в собствената си глупост.
После един ден някой привлича вниманието ви и, отново използвайки словото, ви дава да разберете, че не сте глупави. Вие вярвате на казаното от този човек и сключвате ново споразумение. В резултат на това вече не се чувствате глупави и не се държите като такива. И обратно, ако вярвате, че сте глупави и някой привле­че вниманието ви и заяви: „Да, наистина си най-голе­мият глупак, когото някога съм срещал", споразумение­то се подсилва и става още по-могъщо.
Нараняваме самия себе си,като нараняваме опонента си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате го правим на базата на която сме самите ние. Действаме срещу себе си, когато осъждаме или обвинявате за нещо другите,без да поемаме отговорността за действията си, като се самооправдаваме че сме в услуга на някого в момента.
От тази гледна точка цялата концепция за взаимопомоща се променя . И в случая започва себеотхвърлянето
използвайки доводите си срещу себе си. Ако ви видя на улицата и ви нарека глупав, привидно използвам словото си сре­щу вас. Но всъщност го използвам срещу самия себе си, защото ще ме намразите заради него, а вашата омраза няма да ми се отрази добре. Затова, ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.
Ако обичам себе си, ще изразя тази любов при общу­ването с вас чрез диалога(или монолага си), защото постъпката ми ще предизвика подобна реакция. Ако ви обичам, вие също ще ме обичате. Ако Ви оскърбя, вие ще ме оскърбите. Ако съм ви благодарен, вие също ще ми бъдете благодарни. Ако се държа егоистич­но спрямо вас, вие ще ми отвърнете със същото. Ако използвам думите, за да ви направя магия, вие също ще ми направите магия.
Да дадете означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по по­сока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете честни, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова. Но сключването на такова споразумение е трудно начи­нание, защото са ни учили да правим тъкмо обратно­то. Лъжата е нещо привично в общуването ни с други­те и, което е още по-важно, със самите нас.
Използваме думите, за да ругаем, да обвиняваме, да намираме виновни, да унищожаваме. Разбира се, из­ползваме го и правилно, но не много често. Преди всич­ко използваме думите за разпръскването на личната си отрова - за изразяване на гняв, ревност, завист и омра­за. думите са чиста магия, най-могъщият ни дар като човешки същества, а ние го използваме срещу себе си. Планираме отмъщение. Създаваме хаос чрез тях.
Чрез злоупотребата със словото осигуряваме падението си и се държим един друг в състояние на страх и съмнение. Тъй като слово­то е магията, която човек притежава, а злоупотреба­та със словото е черна магия, ние непрекъснато си служим с черна магия, без изобщо да съзнаваме, че словото е магия.
Винаги, когато чуем мнение и му повярваме, ние сключваме споразумение и то става част от мирогледа ни.
Вгледайте се в човешките взаимоотношения и вижте колко пъти си създаваме комплекси един на друг чрез диалога, изразявайки открито мненията си за другите хора. Изказвайки мнение дори за хора, които не познаваме. Заедно с мненията си ,си предаваме на околните и емоционалната отрова и всичко което не ни харесва в нас самите ,но най лошото е че приемаме този тип общуване за нор­мално.
Клюкарството се е превърнало в основна форма на общуване в човешкото общество. То е станало начин за сближаване, защото фактът, че някой се чувства също толкова зле като нас, ни кара да се почувстваме по-добре. Една стара поговорка гласи: „Нещастието обича компания" и страдащите в ада хора не искат да бъдат сам-самички. Състраданието е начинът, по който ни държът опонентите ни и поклаждат това да продължаваш да нараняваш!
Ако използваме аналогията между човешкия ум и ком­пютъра, клюката може да се сравни с компютърен ви­рус. Компютърният вирус е част от компютърния език, написана на същия език като всички останали ко­дове, но с лошо намерение. Този код влиза в програмата на вашия компютър, когато най-малко очаквате, и обикновено - без да съзнавате. След въвеждането му компютърът ви не работи съвсем добре или изобщо не функционира, защото кодовете се объркват до такава степен с всичките противоречащи си послания, че положителни резултати са невъзможни.
Думите и емоционалният код на човека при изразя­ването на мнение моментално се отпечатват върху вас, но вие не знаете какви са мотивите на изказването му. Може би просто го е яд, че не е успял да се раализира сам успешно и е плод на страхо­вете и предразсъдъците му.
И цялата тази бъркотия се предизвиква от един нищо и никакъв компютърен вирус. И най-малката пог­решна информация е достатъчна, за да развали общуването между хората, инфектирайки всеки докоснат човек и превръщайки го в заразен за околните. Представе­те си, че винаги, когато някой сплетничи с вас, той вкарва в ума ви компютърен вирус и всеки път това ви кара да разсъждавате малко по-неясно. Представете си също, че в опит да се справите с объркването си и да се освободите донякъде от отровата, вие на свой ред сплетничите и предавате вирусите на околните.
Сега си представете как този модел се повтаря до безкрай между всички хора на земята. Резултатът е един свят, изпълнен с хора, които четат информация­та по задръстена от отровни, заразни вируси верига. Този отровен вирус е , хаосът от хиляди различни гласове, опитващи се да говорят едновременно в ума ви.
Още по-лоши са „компю­търните хакери", които преднамерено разпространя­ват вируса. Спомнете си как вие или някой ваш познат е бил ядосан на някого и е искал да си отмъсти. За да си отмъстите, сте казали нещо на този човек или за него с намерението да предадете отрова и да го накарате да се почувства зле. Като деца го правим съвсем несъз­нателно, но като възрастни ставаме много по-пресметливи в усилията си да навредим на някого. След това се самозалъгваме и си казваме, че въпросният човек е получил справедливо наказание за лошото си дело. Когато виждаме света през компютърен вирус, не е трудно да оправдаем и най-жестокото поведение. Онова, което не осъзнаваме, е, че злоупотребата със диалога ни хвърля още по-надълбоко в тъмните ни кътчета на ума.
Помислете колко пъти сте говорили по адрес на човека, когото най-много обичате, за да получите подкрепата на другите за гледната си точка. Колко пъти сте привличали вниманието на околните и сте разпространявали отрова за любимия си, за да оправ­даете своето мнение? А то не е нищо друго, освен вашата гледна точка. И не е непременно вярно. Мне­нието би е плод на убежденията ви, на егото ви и на собствения ви сън. Ние създаваме цялата тази отро­ва и я предаваме на околните само за да се чувстваме убедени в гледната си точка.
Ако приемем да се самоуважаваме а не да се самонараняваме, накрая цялата емоционална от­рова ще напусне ума ни и общуването с околните, включително и с домашното ни куче или котка.
Защо да приемаме отрицателната идея само ако умът ви представлява благодатна почва за нея. Когато сме добронамерени в думите си, умът ни вече не е плодородна почва за думи, кои­то са плод на чернилка. Вместо това той е благодатна почва за думи, породени от любовта. Мерилото за доброжелателноста ни е степента на лю­бовта ви към себе си. Обичта и отношението ви към самия себе си са право пропорционални на качеството и искреността на вашето слово. Когато сте добронамерени, вие се чувствате добре, чувствате се щастливи и спокойни.
Използвайте думите, за да споделите любовта си. Използвайте бяла магия, започвайки от себе си. Кажете си колко сте прекрасни, колко сте велики. Кажете си колко много се обичате. Използвайте диалога, за да прекратите всич­ки онези дребни, малки недоразумения, които ви карат да страдате.
Думите не са само звук или писмен символ. Това е сила; това е мощта, която трябва да изразите и преда­дете, да осмислите и от това да сътворите събитията в живота си. Вие можете да говорите. Кое друго жи­вотно на тази планета може да говори? Словото е най-могъщият инструмент, който притежавате като човешко същество; това е инструментът на магията. Но като меч с две остриета, вашето слово може да сътво­ри най-прекрасния сън или да унищожи всичко наоколо. Едното острие е злоупотребата със словото, която създава жив ад. Другото е красотата, която ще сътвори само красота. В зависимост от употребата си диалога може да ви осво­боди или да Ви зароби дори още повече. Цялата магия, ко­ято притежавате, се корени във вашето думи. То е бяла магия, а злоупотребата с него - черна магия.
Y.