|
|
| Тема |
 Re: Единственото ми успокоение. [re: lullaby] |
|
| Автор |
yetti (bigfoot) |
|
| Публикувано | 18.11.07 19:40 |
|
|
|
е ти направо... му вдъхна такъв кураж и показа пълно разбиране, неам думи.
аз и сега мисля, че смъртта си е много готина само дето тя така или иначе ще дойде късно или рано, по-скоро рано обаче усещам, че си имам все пак несвършени неща. винаги съм била на мнение, че човек трябва да умре, когато е най-щастлив, не когато е най-нещастен. още когато е най-красив и най-успял.
дали се говорят такива работи на депресар? хмм... ?
защо, когато си най? демек, когато животът ти почва с бясна скорост - тогава да умреш? много наркоманско разсъждение и малко грънч. (май и аз такамислех на твоите години). тогава е най-тъпо да умреш. освен, ако не искаш да оставиш добро впечатление. или пък от страх да не загубиш всичко? те някои от тоя страх така са сковани, че цял живот само зъзнат и нищо не постигат. жалко...
мда, в това за дъното има нящо вярно. има само еднда малка подробност - двойно/тройно/н-орно дъно, риска да се влачиш или залепиш за него, рискът да задълбаеш, или пробиеш в по-доолните дъна.
абе да се стяга и да не мисли много за проблемите си. да бачка, да занимава акъла си с нещо.
Редактирано от yetti на 18.11.07 19:44.
| |
| |
| 
|
|
