|
Аз обичам да ме псуват, отваря ми възможност и аз да отговоря със същото, та... немай грижа!
Всъщност първото, което ми идва наум е да те питам как го постигна, как го правиш това?! Защото аз много, ама много го исках. Ей, на - не се получава при мен, сериозно. Все се заканвам, че искам да излъчвам това, което чувствам - а то е болка, много болка... но не става, пускам пореден майтап, усмихвам се, питат ме как съм, щастлива ли съм... замислям се и отговарям "да, май съм щастлива" и не е лъжа. Просто явно аз обичам да ми е гадно, колкото и да ми е хубаво. И това ако не е извратено....., падам си по драмата, по Ботев също. и тънъ, и тънъ.... Не мога да мразя хората, ей на, и аз мисля много от тях за тъпи, ограничени, противни същества, които не разбират, няма как да разберат какво чувствам, какво мисля, че никой, никой, никой не знае през какъв ад съм минала и в какъв кошмар съм живяла. Но всъщност... те как да знаят? Няма кой да им каже, нали така... а пък и всъщност аз също не знам, ти не знаеш на тях какво им е... един Бог знае... Ето сега ти ме мислиш вероятно за ненормална, глупава патка, обаче аз не се мисля за такава, знаеш ли? Та, опитвам се да гледам на всичко, което се случва, на постъпките, дори когато са подли и зли, или изключително неадекватни и болезнени за мен, като на нещо нормално. Приемам, че такъв е животът. Преди се опитвах да не преживявам нещата, сега правя обратното - възвръщам си чувствителността, защото искам, както и ти беше написал, да изпитвам нещо. Приемам и лошото и доброто, не ме разбирай погрешно - боря се срещу първото, не считам за даденост второто, а го ценя, но ги изживявам и двете на момента, и продължавам. Остава спомен - да, аз дори не искам да забравя, искам да помня всеки един миг от живота си и какво съм чувствала, защото това съм аз, това си ти, всеки от нас е това, което е мислил, чувствал, преживял. Мелодраматично? Аха, може. Но аз съм такава
Тези "колеги" не си казал да не питам състуденти или съ...ъъъ...работници са ти? Всъщност друго бих искала да те питам, а именно за годината ти на раждане или северния ти възел, защото той дава ключа към това, което ще те спаси, към мирогледа, който ще ти донесе успех в този живот. Нещо такова Псувай....
Where love goes
Where love dies,
Heaven knows
But its more than meets the eye
|
Re: Как да се справя с паталогичната си ненавист? [re: Гидиlongurмpъceн!]
