Здравей,
Имам двама сина ,които са вече големи- на 14 и 15 години. По-малкият се държеше така, както описваш . Но аз не го приемам като проблем. Бях винаги близо до него. Тъй като трудно установяваше контакт с деца, аз го запознавах с тях. На детските площадки се включвах в игрите, за да не се чувства самотен и подтиснат. В дет.градина учителките не си направиха труда да го приобщят към групата , не потърсиха подход . Отписах го. Спомням си с мъка едно тържество за 8 март в 1 клас. Всички деца казаха по едно стихче, само той не можа да се престраши...По-късно в училище се оказа ,че трудно възприема учебния материал, не може да задържа вниманието си за дълго време. Останах си да работя вкъщи , за да му помагам в уроците .

Като си спомням всичко това, си давам сметка че напразно съм се притеснявала за много неща.
Искам да ти кажа: Радвай се на детето си. Приеми го такова ,каквото е. Най важното според мен е да бъдеш винаги до нея и заедно да преминете през тези проблеми. Според мен детето ти е напълно здраво. Ако тръгнеш по психиатри, по- лошо ще стане. Ще му лепнат някаква диагноза , но реално на теб това какво ти помага!?