|
|
| Тема |
 Какво ще кажете за това мнение |
|
| Автор |
Psiii (непознат) |
|
| Публикувано | 24.05.07 11:05 |
|
|
|
Тъй като първо трябва да приемем в нас свойте противоположности, а след това да развиваме своята по-добра от тях, а другата да приемем, че съществува, но да не й даваме шанс да се проявява се получава следното объркване. Хората които са приели противоположностите в себе си говорят само за доброто в себе си, защото знаят че могат да контролират лошото в нормални граници и не се срамуват от него. Обаче точно в този момент се получава объркването. Тези които не са разбрали противоположностите в себе си и са подвластни на сянката се дразнят изключително много на тези думи от вече разбралите. Това е така, защото те хем проповядват, че има само добро, хем не могат да го приемат, защото го търсят в другите, а щом е в другите то е неконтролируемо, а щом е неконтролируемо то може да надвие тяхното добро. Докато не приемат тези пирсони, че и доброто и злото е вътре в тях и както могат да контролират доброто така могат да контролират и злото те няма да могат да разберат хората приели противоположностите в себе си.
Човек не признаващ своето зло (А) винаги ще го припише на човек, който контролира злото си (В) и точно това ще го направи мнителен към този човек, защото В няма да прояви зло, а А ще бъде нащрек и ще чака именно този момент и колкото повече той не става толкова във въображението на А злото което В му гласи ще се оголемява и ще придобива зверски и неописуеми размери.
В този смисъл приятелство между А и В не може да има колкото и добронамерен да е В, защото А ще очаква от него да придобие всички негови сенки, за да приеме, че му е приятел. Именно за това хора от тип А винаги се натъкват на кофти ситуации и недоброжелателни хора, а хора от тип В се натъкватна недоверие и отхвърляне въпреки добрите намерения.
Както пропастите между възрастите така и пропастите в интелектуалното и емоционално ниво на индивида определят възможността за общуване и най-вече разбиране.
Във всеки човек съществуват противоположностите, но едва след като го приемем можем да съществуваме и функционираме правилно. Или иначе казано “разделяй и владей” се отнася по скоро до личността и религията и обществото са го разбрали много добре. Разделението на добро и зло е това, което прави хората като овце. Те вечно търсят единството, но винаги се оповават на това разделение, а това ги блъска именно в омагьосан кръг от който няма излизане.
| |
| |
| 
|
|
