Вижте, очаквах тук да намеря съчувствие и съвет, а не да се занимават с моя психопрофил.
Онзи ден започнах да говоря с приятеля си за негово добро, да отиде да си направи изследвания на невролог. Той ме прекъсна и ми каза, че ако продължавам така, ще скъсаме. Аз все пак се опитах да продължа, но той тръгна да става от масата и отново ме заплаши, че ако продължа да говоря, ще приключим. продължихме разговора в друга посока, но все пак успях да му кажа накратко, че е от травмата в главата, която е получил, може да е увреден хипоталамуса и оттам нивото на тестостерон в организма му да е силно снижен, което обяснява липсата на либидо. За съжаление не можах да бъда разбрана правилно. Отговори ми, че много добре знаел, че трябва да отиде на невролог, но аз съм била виновна, че постоянно му дудна, че щял да отиде, но сега си имал много грижи на главата с новото жилище, работата и уреждането на някои изпити. Отговорих му, че не е нормално да нямаме интимен контакт 4 месеца, и че няма да успее да ми промие мозъка, че това е в реда на нещата. Успях все пак да му кажа, че неговото здраве е най-важното за него, че то засяга и мен, защото държа на него и искам да имаме общо бъдеще. Той отново започна да ме обвинява, че дудна едно и също нещо и ако продължавам така, ще му писне. Попита ме знам ли какво искам и аз веднага му отговорих, че знам много добре - искам до себе си здрав мъж, който да ми направи здраво поколение и да създам здраво семейство.
Боли ме, че бях готова да му покажа, че съм загрижена за него и за нас, казах му, че дори и да има някакви проблеми, аз няма да го считам за по-долна категория, готова съм да го придружа за изследванията, държа на него. Вече по-меко ми отговори, че това, което чета и търся за състоянието му са глупости и аз си нямам друга работа и едва ли не си фантазирам. Отново взе да ми се кара, че не го слушам, че дудна, че щом веднъж ми е казал, че ще се прегледа, ще се прегледа, но не сега веднага, а че секс ще правим като му стане жилището. Не пожела да обясни защо не искаше да дойде у нас. Контрирах, го че по принцип избягва и нежности като целувки, милувки и прегръдки с мен или ги прави за няколко минути на изпращане. Тогава се развика отново, че прекалявам и да вървя да си плача у дома. Отговорих му, че вече въобще няма да плача за това /тогава не плачех, просто осъзнавах, че няма да му позволя да ме манипулира/, но предишни случаи е ставало. Аз съм го натоварвала постоянно, не съм се съобразявала с главоболието му и въобще не съм му помагала.