Извинявайте, исках да продължа, но нещо се срина в компютъра. Та, след разговорите ни на тази тема, той ми отговори, че като станело жилището, ще бъдем насаме и няма да има проблем. Споделих му тревогите си, дори преди около близо месец се скарахме много сериозно, понеже го попитах в прав текст дали не е скрит хомосексуалист и се разплаках по телефона. Видяхме се, поговихме, той ми беше много сърдит и отрече да има такова нещо. Каза ми, че държал на мен и не искал да ме принуждава на сила да бъда с него, затова през следващия месец, ако искам да излизам с други и ако срещна по-подходящ човек, с когото да си пасвам, той щял да приеме това мое решение. Аз разбира се му казах, че искам да сме заедно, да се виждаме, че го обичам и държа на него, че не искам да търся друг и продължихме да излизаме. Всичко между нас е доста добре, но проблемът е, че родителите ми отидоха на вилата, у нас беше свободно и той отново ми оказа с мотива, че не му било удобно у нас /никога не е идвал, не познава нашите/, че не може да се отпусне. отново му сподилих тревогитее си, казах му, че ако има проблем ще се постарая да му помогна, той ми отговори да не се тревожа за нищо иче трябва да си имаме доверие.
Лично за себе си не мисля, че е хомесуксуален, защото съм го забелязвала да се заглежда, макар и да не го прави много явно по други жени, когато се целуваме в колата му при изпращане съм го докосвала и виждам, че има ерекция. Но вече съм ужасно объркавна и не знам какво да мисля. Още повече, че на мен въобще не ми се иска да го притискам, а в тревогата си правя точно това и ми минават страшни мисли - че е прикрит бисексуален, който просто иска да си има семейство и деца един ден, че има някакви проблеми, за които не иска да ми каже - здравословни, психически и т.н., че е болен от нещо. Много често има главоболие и ми го обяснява, че преди много години на тренировки по бойни изкуства е падал и е имал комоцио и му обяснили, че при натоварване ще има главоболие. Опитвам се да го накарам да отиде при невролог, но той отлага.
От моите наблюдения мисля, че не е имал много опит с жените, даже един негов роднина на едно събиране ми го подхвърли. Въпреки това, когато бяхме заедно беше внимателен и търпелив, имахме сексуални контакти всеки ден през тази кратка почивка, даже понякога и по два.
Просто съм ужасно притеснена, защото гледам сериозно на отношенията ни, сигурна съм, че няма друга жена, според мен той също държи на връзката ни, казвал ми е , че държи хората да се разбират и на други нива, извън леглото.
изчетох всички сайтове, на които можах да попадна и във всички в подобни случаи се дава съвет да не се притиска и не се правят сцени, а просто жената да е съблазнилкаи търпелива и да действа хитро и ловко. По принцип приятелят ми е даста претенциозен по отношение на фигурата ми, постоянно ми казва, къде на майтап, къде сериозно да отслабна. Аз наистина искам да сваля няколко килограма, по принцип съм по-пищна, но немога да се определя като пълна. Посещавах фитнеса в продължение на два месеца, но като резултат се постегнах, но не отслабнах. Решила съм да обърна сериозно внимание на външния си вид - да си напрява лазерна епилация, започнах диета. Но ужасно се притеснявам и му го споделих, че когато заживеем заедно в неговото жилище., той да не започне с извинения от типа "боли ме глава", "уморен съм" и т.н. Когато му казах тези неща, той ги прие на майтап.
Мисля да изчакам, да заживеем заедно най-после, да направя всичко възможно и ако има проблем, да потърся сексолог, но не знам дали ще успея да го убедя да отидем двамата, защото проблемите се решават от двама. Държа на него и не искам да се разделяме. Чуваме се всеки ден и се виждаме почти всеки ден, а в началото не беше така, с труд и постоянство успях да му кажа, че трябва да сме повече време заедно. Никога не съм прилагала разни женски хитрости, понеже съм открит човек и това не го умея. Затова в този случай се страхувам как ще се справя.
Другият проблеме е, че имам слабостта и лошия навик да споделям някои неща с нашите. Майка ми налива масло в огъня, като ми казва в прав текст, че в случая няма за какво да си губя времето и да си търся друг. аз не съм убедена в това, виждам, че този човек не е лесен, но го обичам такъв , какъвто е и искам да съм с него.
Решила съм повече никакво споделяне с родителите. То е срамно да го правя на моята възраст. Проблемът е много личен и не искам да го споделям с приятелите си, а пък и мисля, че ще е крайно тъпо да го споделя с неговите приятели, да ги поразпитам какъв е бил преди да се срещнем. Въобще, много моля за Вашия съвет.