Като филисофска постановка, казаното от теб ми харесва. Но има още един аспект, по който ми се иска да чуя твоето мнение:

Ние не се раждаме еднакво развити във всички сфери, които ти описваш. И често се събираме с партньори, които имат различни нива на развитие от нашите - било по-високи, било по-ниски. Един по-ниско развит в духовно отношение индивид би изтълкувал липсата на отговор на неговата агресия като покана да увеличи агресията. Моят жизнен опит ми показва, че винаги трябва да покажем на другия докъде се простира толеранса, на който може да разчита, както и той трябва да ни каже същото за себе си. Еда тогава, с общи усилия може да се постигне някаква степен на хармония, която се гради на равновесие на всички нива. Ако липсва желание за разумни компромиси от едната или и от двете страни, всичко рухва.

Има хора, които използват най-близките си като отдушник на негативните емоции, натрупани във взаимоотношенията извън дома, и намират това за естествено. За съжаление, това не е рядкост. И ако тяхната агресия в семейството надвиши разумните граници? Смяташ ли, че безропотното понасяне на агресията ще я премахне?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите