За неразбирането... аз съм на мнение, че когато човек опитва, опитва да обяснява, да уточнява, да се разбере с хората и се оказва, че на тях всъщност не им пука дали ще те разберат или не, а просто искат да си постигнат своето - при това дори играят пред теб на наранени, при това осъзнаваш как през цялото време само теб коментират, но забележи когато ти искаш да говориш с тях, те си знаят само своето и практически като развалена грамофонна плоча ти повтарят едно и също и не искат да вникнат в думите ти, защото така им е по-лесно; когато осъзнаваш, че никога няма да бъдат доволни, защото те искат като предмет, не като човек и искат да осмислят своя живот, а не твоя; че ти се дразнят само защото не си тази, която ще прави мили очи пред приятелите им и те после ще хвалят тях заради теб, тогава просто човек спира да дава обяснения, спира да се интересува, става напълно безразличен и неминуемо причинява болка дори не това да е целта му. А тази болка я използват отново срещу теб и ти си мислиш, че можа би имат право... А всъщност просто не е станало тяхното и затова се ядосват, затова ти се сърдят, затова се опитват да те наранят по всякакви начини... и все пак отвреме навреме знаят, че трябва да бъдат и "добри", за да се съмняваш, за да не можеш да бъдеш сигурна, за да обвиняваш себе си, а не тях. Но всеки път след като забравиш случилото се, то се повтаря неминуемо. Аз вече обаче помня. Винаги настъпва една преломна точка и няма, няма да забравя нищо, дори нарочно ще си припомням ей така насила.


J'ai leve la tete et j'ai vu personne

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите