Разбирам за какво става дума... Често на хората им е неприятно да говорят за това, което ги е засегнало.

Понякога не самите думи, а нещо в начина на изсказа води до "разчитане" на обидно послание. Тогава е много трудно да се обясни с думи какво е подразнило... Става дума, че всяко общуване с хората има текст и подтекст. Често пъти подтекстът е по-важен от думите сами по себе си.

Може би при теб има "ножица" межди това, което искаш да кажесх, това което казваш и "посланието", което изпращаш на събеседника си. Ако е така, трябва много да работиш върху общуването с хората.

Може и хората да се страхуват искрено да говорят с теб, защото по някакъв начин смятат, че ти ще се радваш, ако разбереш, че си ги обидик или унизил. Някак си си ги накарал да мислят, че точно това си селил, и че просто искаш да се убедиш в постигането на целта...

Хубаво е да отидеш при псохоаналитик и много откровено да обсъдиш с него този проблем, като се позовеш на конкретни факти. Защото ако нещата продължават така, наистина може да останеш lone wolf... а не си струва...

Много е важно да се стремиш да изпратиш правилното послание. Предварително да помислиш, как даденият събеседник би изтълкувал една или друга постъпка... Знам, че това може да ти се струва досадно, но аз самата съм правила такива грешки и съм в състояние да се поставя на твое място...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите