Задникът.
Има такива хора. - Молци. Вместо дойстойна куршумена дупка, душата ти се оказва с друга. От кротко гризане. С убийствено постоянство. Пък ти не търси адекватен цвят, да закърпиш, прекръсти се и заший дупката с различно конче. А оня прибери при спомените, не непременно най добрите, там му е мястото. Dа избелява. Времето ще свъши останалото. Някак...
Въпросите.
Отговорите се намират. Само че - не навреме. Не и когато ти трябват. Не когато равновесието ти зависи от тях. Не когато ти се убива и се чудиш проклетото копеле, дето ти ходи по душата като по червен килим ли да гръмнеш, или само себе си. Заради търпението и надеждата. Късните отговори са като закъснелите връщания - изкуфяваш от радост като се случат. Закратко. Пък после ти става мъчно.
Пак си се питай и питай колкото искаш, само преди това му тресни здраво вратата си, счупи му тиквата с нея, после се облегни отгоре и - ако още мърда, да не може да я отвори. А отговорът ти ще се случи.
Какво друго, освен - кураж! И време.

На кьорав цветове не се обясняват, освен ако имаш едно - две излишни безвремия