|
Добро утро, ПЪТник,
какво да ти разказвам за тогава..., заспала работа
слушах думите и ги разбирах така, както ме бяха учили, така както страстите ми диктуваха......така като повечето хора ги "разбират"...,
...когато някой ми кажеше, че ме обича веднага си мислех, че трябва да му дам нещо, как така ще ме обича безплатно..., същото правех и аз ако кажех, че обичам някого..., вече очаквах с/у тази любов нещо..., че как иначе...тя и М. Алгафари не състрадава и обича безплатно
...не знам как, кога и защо нещата се преобърнаха..., много неща прочетох и в книжките и тук..., в много разговори участвах, които ме радваха или нараняваха..., отваряха се и стари рани и се чудех защо и как може любовта да ме наранява..., вглеждах се в хората и се опитвах да разбера защо страдаме...и май започнах да се досещам..., че това, което съм мислила за любов не е било любов...и навярно когато започнах да обичам хора, от които нищо не исках тогава разбрах, че нищо "отвън " не можем да получим, че всичко е в самите нас, и страдаме само от собствената си невъзможност или нежелание да обичаме..., от собствения си егоизъм страдаме, от това, че най-трудно е да отстъпим "центъра" , в който сами се поставяме ..с всичките си представи, желания , нужди, изисквания към живота, на някой друг...ей така...без нищо насреща
|
Re: Има ли елемент на неморалност в това М. Алгафа [re: ПЪTниk]
