Нищото е фактор на нещото. Така илюзията е фактор за реалността (според мене). Един автор казва така: съзнанието откроява в битието си един постоянен риск, то едновременно е себе си и своето отрицание. Това отрицание е източник на страх. И за да избегне страха, съзнанието се заблуждава.

Този същия автор казва така: заблуждението е една приятна заблуда. Цензората, съзнанието и безсъзнателното са в обща цялост към заблуждението.

За да е възможно заблуждението е нужно самата откровенност, да бъде заблудена. При което заблуждението е възможно само защото откровенността съзнава, че по самата си природа тя е разминаване с поставената цел. Разяснение - тук се дава пример с хомосексуалността. Един хомосексуалист се обижда когато го наричат педал, тъй като той вярва, че не е това което го определя (според този стереотип). Обаче в същото време в любовта, той е трябва да се заблуди, че е такъв. Защото пък неговия приятел ще го отхвърли. Ми той като вижда, че онзи отрича това което е, тогава и оня ще се огорчи. Така и двамата трябва да се заблудят, че са истински педали.

Заблуждението е зле убедена вяра (като при сън). Общо взето заблуждението разрушава вярванията които му се противопоставят. Неговата цел е да избегне неизбежното-да избегне това което сме - казва още автора.

Така съзнанието не е тоталност за човешката реалност, а неговото моментностно ядро. И съответно илюзията поставя под въпрос реалността.

Съзнанието притежава единствено фактическа необходимост, но то не си е налично, защото само не може да си основе наличието, необходимо му е реалност. И освен, че не може да се възпре да е, то е изцяло отговорно за своето битие.

И последно: съзнанието е морално защото не може да се появи, без да разбули заедно с това ценностите, (тоест ценността да съществува-например).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите