|
Да, зная за внушението... ама сериозно ли...няма ли да ти е трудно за разбиране.:
Пътят на знанието е усилен път. За да учим трябва да бъдем пришпорвани. По пътя на знанието ние винаги се борим с нещо, подгатвяме се за нещо. И това нещо винаги е необяснимо, по-голямо и по-силно от нас. Необяснимите сили може би ще дойдат и при тебе.Те ще станат твой съюзник. Светът наистина е пълен със страшни неща, а ние сме безпомощни създания , заобиколени със сили, които са необясними и непреклонни. В невежеството си средния човек смята, че тези сили могат да бъдат обяснени или променени. Наистина той не знае как да направи това, но очаква че човешката дейност рано или късно ще ги обясни или промени. Знаещия обаче не мисли да ги обяснява или променя. Вместо това той се учи да използва тези сили, като се пренасочва и адаптира към тях. Това е неговият номер. Знаещия е само мъничко по-добре от средния човек. Знанието не му помага да живее по-добър живот. Всъщност бих казал, че знанието му пречи. То прави живота му тежък и несигурен. Като започне да се отваря към знанието, човек става по уязвим от средния човек. Необяснимите и непреклонни сили, които ни заобикалят по силата на това, че сме живи за знаещия дори са източник на по-голяма опасност.
Ти сега си незнаещ и с ВЪОБРАЖЕНИЕТО си подбирш обмислено, защото всяко избрано нещо е защита предпазваща ти от атаките на силите. Ти използваш своите защити за да се предпазваш. Освен това има други видове специални защити с които се предпазваш - те са ежедневните грижи, страха, гнева, студа. Използвайки вярата ти твоята воля сама ще задвижи ВЪОБРАЖЕНИЕТО ти . Така твоето уж случайно житие се превръща в мощно оръжие, което ти трябва да използваш. Така веднъж победена силата се превръща в твой съюзник. Ти ще можеш да използваш услугите й, а тя ще знае, че като се обърне срещу теб ти вече няма да си там. Но не се страхувай, знай че Всевишния ръководи света и ако в живота изпитваш страх то да е само от Него. Но тъй като знаеш величието, мъдростта и правдивостта Му би трябвало да отпадне и този страх. Бог да те пази! От в момента в който се раждаме ние използваме своите очи за да преценяваме света. С другите и себе си ние разговаряме за това, което виждаме. Светът е такъв и такъв и еди какъв си, само защото ние си казваме, че е такъв. Ако престанем да казваме,че светът е еди какъв си, светът ще престане да бъде еди какъв си. Ти ще трябва да се научиш бавно да разрушаваш света. Всичко друго, което хората правим е само защита, но тази защита господства над нашия живот и го срутва. Светът не е такъв какъвто го приемаме. Той е неузнаваем. Ние никога не ще го разберем. Никога не ще разбулим неговите тайни. Затова трябва да го третираме такъв какъвто е - една пълна мистерия! Средния човек не го прави разбира се. За него светът изобщо не е мистерия и когато остарее, той е убеден, че няма за какво да живее. Старецът не е изчерпал света. Изчерпал е само това, което хората правят. Но в това си глупаво объркване той вярва, че света няма тайни за него. Каква жалка цена за нашите защити.
Ето изпълних желанието ти...мислиш ли че сега ти ме направи по- голяма работа...или по- малка?
Пътят не води никъде. Главното е да не се отклоните.
|
Re: внушението [re: mysticworld]
