|
|
| Тема |
 Re: А с психиатри [re: ПЪTниk] |
|
| Автор |
CъH (дрямка) |
|
| Публикувано | 07.11.06 07:58 |
|
|
|
ей, ПЪТник, като си дойдохме на думата нека по този повод да те питам /и аз извън темата/...независимо за кого какво е обичането..., ако някога свърши, то имало ли го е изобщо?...и още ако "обичам те" зависи от "харесваш ми - не ми харесваш/външността ти, мненията ти, професията ти, парите ти ;-), ако правиш и казваш това, което искам или - не и пр./" то това обичане ли е?...или само малко се забавляват хората като на лунапарк?...и там внимават, да не се качат на "опасната" люлка, и там има люлки, които "не им понасят"...и там ги е страх да се качат на люлката, на която не знаят какво ги очаква...и накрая си тръгват понякога без да са се качили на нито една люлка..., ... може да са се порадвали малко, но може да са си тръгнали и разочаровани...от лунапарка ли зависи това?...разбира се, че "от него", щом не отговаря точно на техния вкус и изисквания за безопасност ка'щяло да е от тях
знаеш ли каква зависимост съм забелязала /продължавам да съм в непрестанен процес на наблюдение/..., хората, които се страхуват най-много от смъртта не знаят да обичат, ако знаеха никога не биха си губили времето в безмислени страхове...
прекрасен ден ти пожелавам , ПЪТник
обичам мрачните дни, защото тогава се усещам светеща
| |
| |
| 
|
|
