|
ще си поговоря с удоволствие за всичко, което искаш с теб, стига да имам време
да, права си за чувствата, аз не искам да се изкарам някакъв необикновен човек, който само обича и никога никакви отрицателни чувства не се раждат в сърцето ми..., напротив...и страх и мъка и гняв и депресия има..., но...има една малка разлика..., аз се опитвам да ги осъзнавам, да ги разбирам, да ги признавам..., опитвам се да ги канализирам, така че да не ги увеличавам и да нанасят голяма вреда..., така че да не действат разрушително нито в/у мен нито върху нещо и някой друг..., най-малкото гледам да не ги мултиплицирам и възпроизвеждам когато ги срещна в някой друг...
...всички сме грешни..., аз също волно или неволно греша всеки ден защото съм несъвършена, защото съм човек...с Его, желания и куп още несъвършенства..., и се надявам да ми бъде простено...
но кажи ми ти какво според теб върховно щастие и душевен синхрон ще постигне автора на тази тема ако си представим, че осее земята с труповете на неприятните нему хора...
бъди сигурна, че докато е жив винаги ще има хора, които да му пречат и да го дразнят..., не за друго, а защото той на себе си не може да прости нещо и да се приеме и харесва такъв какъвто е...и за това всички различни от него го дразнят и ще го дразнят...и аз в т.ч.
е какво ми остава друго , освен да кажа...Прости му, Господи, той не знае какво мисли и говори..., недай Боже да започне да го прави, защото и такива хора има все още за жалост..., но това не трябва да става оправдание за нас за да постъпваме и ние като тях, защото в противен случай сме същите като тях...
и сега не ми казвай, че той само така си говори за да излее гнева..., много, много малка е крачката от мисълта до действието..., особено ако тази мисъл стане натрапчива и не искаш да се вслушаш в ничии други мисли...и да се сетиш, че и друга истина може да има освен твоята...
|
Re: Денят на жалките същества... [re: slyn4ev_ly4]
