Здравей Колин,
Когато прочетох за проблема ти реших да пиша.
До болка ми е познато. В подобен ад се намирам. Само, че съм в ролята на твоята приятелка. И доколкото наблюдавам реакциите на приятеля си и него го мъчат подобни мисли като теб. Единствената разлика е че аз първа поисках да се съберем.
Това е кошмар, но знай не си луд и няма да полудееш. Трябва просто да се изправиш пред страховете си и да ги приемеш.
От една година виждам подобрение и в двама ни. Но това го постигнахме с много разговори един с друг. Станахме много добри приятели и така се успокоихме...Знаем, че можем да разчитаме един на друг и да си имаме доверие.
Но и двамата полагаме неимоверни усилия да свикнем със самотата си.
И двамата ни е страх от нея. Мен дори в огромни размери.

Но се изнесох сама на квартира и сега всеки ден се боря с нея. Лека полека свиквам.
Приеми мисълта, че няма да се съберете и се опитай да общуваш с момичето, като с сестра на която имаш доверие. Сподели и това което сподели пред нас.

Трудно е, но си заслужава усилията.

И както другите те посъветваха знай,че всичко се случва от само себе си.,,Не го насилвай.

Пази се здрав.