|
Здравейте, почетох няколко теми от този клуб и наистина съм приятно изненадан затова как непознати хора се заемат или поне дават мнение по проблеми на други!
Искам да разкажа и за моят проблем(ще ме извините ако изглежда малко объркано или пък странно написано, но за първи път пиша тук и не знам как изглежда отстрани)
Имам,имах приятелка от 2 години. И двамата един на друг сме първа любов. Запознанството стана супер неочаквано и импулсивно, точно в момент, когато нито аз нито тя си е мислел , че точно сега ще намери сериозен приятел.
Всичко вървеше добре, даже идеално,тя спеше у нас,аз спях в тях, тя дори имаше свои дрехи у нас.Родителите ни приемаха прекрасно и нямаха нищо против нас-даже повечето хора казваха, че сме перфектна двойка.
С времето( година и половина от както започнахме заедно), а и поради други житейски фактори (работа, учене и др) при мен се загуби чувството на любов и започна да ми омръзва да съм ангажиран с нея. На главата имах толкова други неща, но да не забравяме най-важното - тя имаше много недостатъци(като характер), които не пожела да промени, за разлика от мен(постарах се и направих много неща за нас).Тези недостатъци в характера и перспективата да се развивам и гледам и развивам другите неща около мен ме накараха след голямо мислене и размисляне(месеци) да предложа да се разделим за известно време.
Виждахме се и през това време примерно 1 в седмицата, после по-рядко.
На края, усетих някаква голяма празнина в мен и реших да предложа да се съберем. Тогава обаче тя не поиска, може би обидена или не - незнам!
Сега известно време след това започнахме да се виждаме пак дори често и да прекарваме подобни мигове както когато бяхме заедно.Но сега и двамата не знаем какво искаме и сме объркани по отношение на това да се съберем или не!
Та моя проблем е в това, че ми е много ама наистина много объркано и не знам - 50 % искам да е при мен - 50% не искам. Когато сме заедно виждам недостатъците й и си казвам че не е за мен, когато я няма и си помисля че може би ще си намери друг, а аз ще остана сам се плаша и искам да сме заедно!
Дайте съвет, кажете някой имал ли е подобни чувства и страхове?
Колкото и да изглежда на пръв поглед несъществен проблем(може би) наистина трудно живея!
|