Iiry, в клуба има много коментари по въпроса, но с риск да повторя някои от тях, ще ти отговоря.
Сякаш виждам себе си преди години, когато се бях заинатила, че съм достатъчно силна и интелигентна натура и мога да се справя сама. Е, явно тези качества никак не спомагат да излекуване, а дори напротив ... Но по онова време нямах никаква информация и подкрепа и доста се полутах.
Съветите, които ти дават тук са много разумни, а и ти си решен да се справиш. Може би простичкият съвет на Шоколад наистина ще ти помогне повече, отколкото непрекъснатото взиране в себе си, желанието на всяка цена да контролираш всичко наоколо си, да бъдеш перфекционист, да задълбочаваш и усложняваш нещата. Пожелавам ти да успееш. Но ако много се проточи самолечението ти, потърси медицинска помощ, не губи ценни месеци /не дай боже години/ от живота си наново да откриваш колелото...
Ето ти и малко статистика за мотивиране и отиване на психиатър:

- Всяка година 1/3 от възрастните американци преживяват поне една паническа атака. Не всички от тях развиват паническо разстройство, но въпреки това в наши дни заболяването се превръща в по-разпространено емоцианално заболяване от посттравматичния синдром, шизофренията, фобиите, депресиите и алкохолизма.

- Едва 21% от засегнатите търсят медицинска помощ.!!!

- Около 20% ат заболелите правят опит за самоубийство.

- Около 50% от хората с паническо разтройство развиват агорафобия, отказват да напускат дома си / без или дори с придружител/, защото се страхуват да получат паническа атака на обществено място и да загубят контрол.

- Точната причина за паническото разстройство е предмет на интензивно научно изследване, но още НЕ Е УСТАНОВЕНА. Приемат се за възможни следните причини, ЗАЕДНО ИЛИ ПООТДЕЛНО / не се знае!/: наследственост, силно стресиращи събития, психически травми в детството, поведенчески навици, неправилно функциониране на малка структура в мозъка, наречена амигдала, други биологични причини и т.н.

ГОЛЯМ 22, извинявай, че се забавих с отговора, но от години /за моя радост/ нямам връзки с такива специалисти. Говорих с една позната, чиято дъщеря се оправи от такъв проблем. Психиатърът е около 30 годишен, съвсем навътре е с проблема, работи със здравната каса; не ми казаха с какви методи лекува, но в този случай е успял... Ще ти пусна телефона му на лични, разпитай го, най-малкото ще те упъти. Но те съветвам да си намериш подходящия за теб специалист , този, на когото ще имаш доверие и който ще отговаря на нагласите ти.

Моят съвет и към двама ви е: доверете се на вече изпробваните и ефективни научни методи за лечение на заболяването. Когато се почувствате пълноценни хора, а това ще стане след няколко седмици, тогава поработете върху психиката си, която явно има нужда от сериозно внимание. Но ако преди всичко решите да търсите корените на заболяването си, имайте предвид, че дори медиците още НЕ СА установили причината му /виж по-горе/. Може и да успеете да я откриете след години страдания, но ще съжалявате за изгубеното време /освен ако не ви присъдят Нобелова награда за откритието/.

Успех !