Здравей, Icry. Преминала съм през това, което описваш и знам, че е много мъчително състояние. Hавремето аз си представях дори и по-ужасни неща, че умирам, сърцето ми спира, губя съзнание и т.н., изпитвах нечовешки ужас, какъвто не съм изживявала никога преди, затова престанах изобщо за излизам от вкъщи без придружител.Умирала съм хиляди пъти, а сега съм жива ! Не се притеснявай, не си единствен - в Щатите заболелите от паническо разстойсто вече са 5-10 %, болестта се лекува се стига до пълно възстановяване. У нас напоследък също много бързо се увеличават засегнатите, имам чувството, че е някаква епидемия.

Неприятно съм изненадана, обаче, че никой тук не ти препоръча да се обърнеш към специалист. Наистина, всичко което са ти писали е полезно и може да помогне, но ти би ли си лекувал пневмонията, например, по интернет? Заболяването ти е сериозно, имаш нужда от психиатър, професионално внимание, малко медикаменти, психотерапия.

В подкрепа на мнението си, ще ти опиша някои от моите перипетии. Паническото разстройство ме споходи преди години, когато в БГ почти никой не познаваше това заболяване. Лекарят в поликлиниката се изплаши от симптомите ми и започна да ме изпраща последователно на най-различни изследвания, като същевременно ми даваше да разбера, колко е опасно състоянието ми. Изследвах си последователно кръвта, сърцето, бъбреците, черния дроб, функцията на щитовидната жлеза и хормоните, ходих и на невролог и дори хирург. Естествено навсякъде ми казаха, че съм в нормалните граници, че трябва да се стегна, да не се глезя и т. н. А аз ставах по-зле и по-зле. Престанах да излизам от вкъщи /неврологът ме обвини, че просто съм мързелива и не ми се ходи на работа!/. Изгубих интерес към живота, не исках да се виждам почти с никого, чувствах се обречена. Тогава вече близките ми решиха, че имам депресия и ме заведоха последователно при няколко“известни психиатри”. Мислиш, че проблемът ми се реши? Напротив! Горките възрастни професори нямаха представа за какво иде реч. Поставиха ми най-различни диагнози, предписаха ми предимно успокоителни, които ме подтискаха още повече. Един от тях ме караше да обикалям клиниката по 10 и повече пъти, друг ми предписа да ходя по планините, да бера определени билки и после да си ги варя / не отричам, че в тези моменти се чувствах добре, но после в града, във всекидневните ми условия, въпреки неистовата ми борба със страха, всичко започваше от нула, както казваш ти, а понякога дори беше и по-зле отпреди/. Обърнах се към не толкова известен психиатър - опита се да измъкне някакви причини от “тежкото ми детство” и ме караше да се боря със страха, в друг момент пък ме съветваше да не му се съпротивлявам, а напълно да му се отдам, за да се освободя от него. Стана дълъг пост, нали!!! Но на мен всичко това ми отне години пълноценен живот, провали връзка с най-любимия ми човек, разруши редица професионални възможности... не искам и при теб да се случи така!

След известно време открих, че в американските медицински среди все по-често се говори за panic attacks, симптомите при мен отговаряха 1:1. Открих психиатър у нас, който беше запознат с това заболяване. Предписа ми леки антидепресанти, срещахме се всяка седмица за психотерапия, след 1.5 – 2 месеца бях чисто нова! Дълго време не можех да повярвам, че ужасът отмина, преди това бях убедена, че съм нелечима и обречена.

Е, днес нещата са по-лесни – повечето специалисти са запознати със заболяването, създадени са нови, по-ефикасни и безвредни медикаменти, съществува КПТ, която също много помага. Моля те, обърни се към специалист, като предварително проучиш, дали се занимава /успешно/ с такива случаи. Ще се почувстваш много по-добре след няколко седмици, пък тогава си търси на воля причините, корените и т.н. Предполагам, че психиатърът ще ти помогне и с отсъствията в училище, за да не ти пропада годината, макар, че това сега не ти е първа грижа, но е важно. Ако приятелката ти държи на теб, може да идва с теб на консултациите – тя не е изпитала това състояние, трудно ще го разбере, но може да ти помогне, ти си достоен и стойностен човек и си заслужава да ти посвети още 2-3 месеца усилие.

Очаквам до края на седмицата да се отчетеш за доктора!