Здравей!

Да започваме разказа :
Да започнем със семейството ми. Те са добри хора помагат ми, не съм лишен от нищо общо взето, съчустват ми, подкрепят ме в трудни моменти като споделят житеиския си опит. Абе нормални родители.

Приятели те ми са МНОГО имам много приятели но покрай проблема си започнах да губя връска с някой от тях и така. Иначе в моментната ми компания се чувствам комфортно нямам проблеми всички са печени интересуваме се от едни и същи неща. Като цяло си прекарваме добре(като изключим мен в повечето случай защото аз имам един ШИБАН ПРОБЛЕМ).Нещата от към приятели те ми са добре. Също така и те разбират проблема ми в повечето случай и се опитват да ме карат да не мисля за това дори и по малко майтапчийски начин.

Приятелката ми ! За съжеление в момента тя е БИВШАТА ми приятелка поради проблема ми. Иначе тя е свестен човек и много я ОБИЧАМ но не искам да я тормозя и за това я отървах от МЕН. Добър човек е, разбира се има и лоши черти но Кой няма :) Запознахме се лично преди 4 годни може би и още тогава се влюбих в нея но в стечение на обстоятелствата после не я бях виждал от 9-10 месеца и един ден седя си аз в чата и тя влиза и аз викам ето го и мойто симпатично момиче... чакай да му пиша. И писах и аз почнахме да се "закачаме(зиграваме в чата)" и така 2-3 пъти. И една вечер си седя аз с мойте приятели в залата(Game Зала) и тя влиза с нейните приятелки и ме поглежда директно (С нейните КРАСИВИ ОЧИ) :) и в този момента аз испаднах в шок и аз я погледнах и се усмихнах но после не и обръщах много внимание щото бях малко шокиран и така 1-2 дена тя идваше в залата. След тези 1-2 дена почнахме да се целуваме без да си говорим много много, в някой случай пък и се криехме от другите да не ни видят хахах ( ЕХ КОЛКО ХУБАВ БЕШЕ ЖИВОТА !!! Защо ме налегна тази Гадост ??? ) Абе красота! като се има на предвит годините ми тогава (16). Една вечер пак бяхме в залата и тя се напи (абе то всички баха пияни) и ми каза(до колкото помня): Любо много те харесвам така и така искам те, като през това време ревеше! Аз глупака и казах: За какво ме злепоставяш сега пред хората и ме излагаш като ревеш, нищо няма да постигнеш(КОЛКО ТЪПО ОТ МОЯ СТРАНА) и така после се успокой и пак си се целувахме ден след ден. И в край на сметка бяхме заедно 2 години и няколко месеца(Абе до преди 1 месец бяхме заедно). А причината да не съм сега с нея ВСИЧКИ я знаете :( МНого я ОБИЧАМ и МНОГО ме боли че не мога съм с нея зареди този ТЪП КОРЕМ! но какво да правя стискъм зъби мъча се и гледам да се оправя един път завинаги с този проблем за да мога да съм нормален отново. Преди нея съм имал и други момичета но определено бих казал че тя е ГОЛЯМАТА МИ ЛЮБОВ! С нея имаме толкова красиви моменти който ще помня вечно. АБЕ С ДВЕ ДУМИ: НЯМА ДРУГА КАТО НЕЯ И АКО НЯМАХ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ЩАХ ДА Я НАПРАВЯ НАЙ-ЩАСТЛИВОТО МОМИЧЕ !!! (еххх замечтах се хора, иска ми се да нямам този проблем :( Това го казвам със сълзи на очи) Кфо да правиш ЖИВОТ.

"Всичко което ти се иска да разкажеш." Мога да разказвам много неща. Ще се опитам да започна от началото на проблема си. Така момента от който мисля че почна всичко е преди 3 години бях си на село цяло лято и последните 7 дни преди пътуването ми към моя град бяха придружени със стомашно растройство и постояно мислех как ще пътувам с автобуса ако това продължи и утре. После се оказа че ще пътуваме с кола но страха си остана защото нямаше да е нашата кола а колата не едни приятели и ще пътуваме с тях. Мен ме беше много страх да не се изложа и да стана за подиграфка пред който и да било познат. И така стигнахме до града ми БЕЗ проблем но с огромния страх. Не помня точно какво съм си мислел тогава но сигорно е било :"утре ще ми мине" но вече 3-та година ..... И така на следващия ден трябваше да ходя на училище И ТО ЗА ПРЪВ ПЪТ В НОВОТО СИ УЧИЛИЩЕ и на сутринта напрежението продължи отидох някак си на училище но по пътя за там ме беше страх а като стигнах и като почнах да се запознавам с новите си съоченици забравих за проблема си. И така ден след ден но в седмицата имаше поне 2-пъти ситуаций на този същия страх и пак се борех с него и леко по леко той влизаше в всяка моя дейност и леко по леко аз почнах да се ограничавам от много неща. И така минаха 5-6 месеца в новото ми училище и се появи приятелката ми. От начало Бях най-щастливия човек на земята защото бях с нея но в последствие тя почна да иска да ходиме на кафета и на дискотеки но аз не можех защото ме беше страх зареди корема ми и се случваше тя да ходи с приятелите ми на кафе а аз да си седя в залата и да я чакам (Но тя нямаше никаква вина за това. Проблема си е в мен) както и да е тя ме Обича и не и пукаше толкова че не можем да ходиме по заведенията и си остана с мен. Искам да почертая че от както тя се появи в живота ми той стана още по труден и ще кажа защо - 1-во За мен беше недупостимо ДА МЕ ПРЕРЕЖЕ КОРЕМА В Нейно присъствие и да се изложа пред нея. 2-ро Тя искаше да ходим каде ли не но аз не можех и и отказвах и тя се разочароваше а аз я ОБИЧАМ и ми беше много гадно че става така и се депресирах много 3-то Когато отивахме някаде аз постояно мислех че тя присъства и че не мога да се изложа по никакъв начин пред нея и че когато тя е там и да ме заболи корема аз не мога да си тръгна защото съм с нея и не мога да я оставя. То добре да я оставя един път ама това ми беше ежедневие. Но аз я ОБИЧАМ и дори и да ми е било по трудно с нея аз поне бях щастлив(до колкото мога с тоя гадна отрова) у дори да ми е било още по тежко в нейно присъствие аз бях готов да се мъча но да съм с ЛЮБОВТА си. И така времето си минаваше проблема си оставаше някой път по силно друг път все едно го няма, живот .....
Скъсвахме 2-пъти и 2-та пъти зареди моя проблем и по мое желание НО понеже много се ОБИЧАХМЕ минаваше време и пак се събирахме. Но сега осъзнах че не мога повече да я мъча пък и напрежението ми беше дошло в повече и депресията и всичко (еми само ще ви кажа че 2 седмици съм ходил само до тях а никаде не сме излизали заедно, тя ходеше на училище и после вкъщи защото не искаше да излиза без мен по този начина аз я правех един вид затворик като мен) и си казах по добре и за нея да не е с мен тя е супер момиче красива умна абе ще си намери друг много бързо. трябва да я отърва от мойте проблеми който пряко я засягат. Така и направих отидох и и казах виш няма смисал да си с мен така или иначе нищо не ти давам зареди тоя корем. И тя каза : нищо аз искам да съм си с теб няма да късаме. но аз казах: Не може да се мъчиш покрай мен категоричен съм трябва да се разделим и така и стана :( Сега ми е МНОГО ТЕЖКО но гледам да издържам като същевремено гледам да се оправя един път за винаги с този корем и мога най-смело да заявя че от както пиша тук и вие ми давате съвети имам голям напредък !!! Благодаря Ви! Дано да успея до край. И така от 2 месеца не съм ходил на училище може да предположите защо сега вече съм по оптимистично настроен и съм наясно с много неща благодарение на ВАС ! и тези дни ще отида и на училище. Мисля че напредвам, дано да съм прав !!! Това е най-образно казано живота ми от както имам този проблем като тука не съм включил МНОГО неща и ситуаций но предполагам добихте представа за какво иде реч.

"А и нещо друго ми хрумна току що,ти емоционална натура ли си?" - По принцип много бързо си сменям настроението от добро в лошо и от лошо в добро. Но като цяло ако нещо ме ядоса реагирам така : Първо веднага МИСЛЯ какъв е изхода от това което ме е ядосало, струва ли си да се ядосвам за това, гледам да оправя нещата възможно най-бързо и най-лесно, в някой случай мога и да повиша тон а в други преглъщам убидата и си замълчавам защото аз знам кой съм и какво представлявам. Като цяло 50:50 много зависи от дадената ситуация това как ще реагирам.

пп: надявам се да съм бил максимално ясен, искреноста ми е 100% :) Благодаря за въпроса Слънчев Лъч и за това че се опитваш да ми помогнеш ти и всички останли тук !!! Бъдете Здрави!!!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от OnlyGodCanJudgeMe на 02.05.06 13:24.</EM></FONT></P>

Редактирано от OnlyGodCanJudgeMe на 02.05.06 13:27.