(...) така и направих днес и имах успех.

Продължавай в същия дух!

Само да добавя че пулса през 80% от това изживяване ми беше много силен и бърз(предполагам това е нормално).

При всяко ново и непознато начинание е съвсем нормално да имаш по-ускорен пулс; още повече. когато то е свързано със състояние, което и без това предизвиква ускорен пулс; но ти гарантирам, че ако това ти стане ежедневна практика ще привикнеш. Тъкмо това е целта - привикване, автотренинг, постепенна адаптация.

Самият ускорен пулс (както и потенето, треперенето, мускулното напрежение и др. трудноконтролируеми от съзнанието вегетативни реакции) се отнася към първата част от това, което холандския физиолог Ханс Селие нарича "общ адаптационен синдром"; тази част англоезичните психолози наричат acute stress response (остра стресова реакция) или fight-or-flight response (реакция на борба или бягство). Тази реакция се появява при всички бозайници в условия на опасност или на рязки или продължителни дразнители. Въпросът е как да стане така, че ситуациите, които предизвикват тази реакция повече да не я предизвикват. Казано на психологически жаргон: какви трябва да са копинг-стратегиите на често попадащия в една и съща сресогенна ситуация индивид? [Coping strategies, букв. "стратегии за справяне"] Различават се два основни типа копинг-стратегии:
1. фокусирани върху преживяването и 2. фокусирани върху проблема.
Примери за първия тип са отбягването, отричането, въображаемото минимизиране или хиперболизиране на проблема, т.е. всички онези "техники", които приемат проблема за някаква непроменима реалност, чието лошо въздействие трябва да се стараем да намалим, да преживеем, да почувстваме по-леко В твоя случай проблемът е, не само че си имал панически пристъпи, но и че често се страхуваш те да не се повторят и че взимаш предпазни мерки, които затрудняват нормалното ти общуване с другите и въобще нормалния ти живот. Фокусираните върху преживяването стратегии са всички онези мисли и действия, които в тревожни моменти ще хиперболизират проблема, а в спокойни ситуации ще го минимизират (когато си вкъщи предпочиташ да не мислиш за тревожните ситуации).
При втория тип копинг-стратегии - фокусирани върху проблема - индивидът се старае да борави с причината на проблема, търси инфо и начини как да го промени и как да промени себе си, поведението си (а не временно да омекоти преживяването на въздействията на проблема и поведението си).

Всичко това ти казвам, за да имаш предвид, че техниката "отлагане", която ти вече си опитал, е от втория тип копинг-стратегии. Тя няма за цел да намали директно тревожното преживяване, а постепенно да премахне факторите, които го поддържат. Нека го кажем така: ако предпазните мисли и микродействия омекотяват тревожността, държат я в граници, то техниката "отлагане" първоначално засилва вегетативните реакции на тревожност, но същевременно демонстрира на индивида, че тази тревожност не се оправдава,
въпреки увеличения пулс няма някакво непоносимо срязване в стомаха или гърчене насред улицата. Колкото повече това "упражнение" се повтаря, толкова повече то се тривиализира в добрия смисъл на думата - става нещо обичайно, нещо, за което тялото престава да отделя толкова интензивни вегетативни реакции. То, тялото, досега ги е отделяло, защото не е "разбрало", че проблемните ситуации НЕ водят до голяма болка и гърч. Да "разбере" това, са му пречили предпазнирте микродействия и мисли, предпазната тревожност. Те му "казват": "Ако не бяхме ние, щеше да стане много много лошо!" и така тялото запазва стресовите си рекации към проблемните ситуации и чака предпазните действия да сложат тези ракции в рамки, да ги опитомят както винаги. Защото досега винаги след предпазливостта е идвал и период на спокойствие. Това е затвореният кръг на твоето психологично разстройство. Ако се често се насилваш да премахнеш тази предпазливост, то кръгът ще се разкъса. Всеки случай когато отлагаш или рязко прекъсваш предпазливостта трябва да има формата на облог със себе си: "Аре да се обзаложим, че нищо няма да ми стане ако не мисля за това и уверено продължа да си върша това,с което в момента се занимавам." Колкото повече поставяш и печелиш тези залози пред себе си, толкова повече ще намалява вероятността при следваща проблемана ситуация да се почувсрваш кофти и безпомощно.
Нека го кажа и по друг начин: Приеми проблемът си за предизвикателство и считай всяка моментна болка и тревога, които се явяват по пътя към преодоляването му, като знаци за безпомощната му съпротива, на финалните му гърчове. Усеща, гадината, че с него е свършено, че техниката "отлагане" му е скроила шапката!
Общия метод на предизвикателството включва както тази, така и друга важна техника - "умишленото встъпване в проблемни ситуации" или "самоинициираното, самоволното...": т.е. трябва не просто да "отлагаш", когато се окажеш в проблемни ситуации, а сам да търсиш да влезеш в такива ситуации.
Здраве и успехи ти пожелавам!

ПП: няма какво да се извиняваш за дългите постинги, я виж моите
Remotiv го взима профилактично една моя възрастна роднина и твърди, че се чувства по-добре, ама то повечето хора, които са си платили за някакъв цяр са склонни да твърдят, че им влияе позитивно, за да не излязат будали. МОЛЯ!