Ама тук какво да правим?
Да притесняваме тия дето се лекуват?
Не знам, мислех си, че мястото ни е в 40-50,
а то и там е "майка плаче грамофон свири".
Аз ще се поинатя още някое време там, пък да видим.

Живеем като неживели, не спираме да повтаряме грешки ... нали човек от чуждите се учел, по един път не е ли предостатъчно, нейсе.

Снощи в ателието дето ни учат да рисуваме, ни посети един мъъъничък зелеееничък жабок - ама толкова чистичък и толкова зелен! - блести, като от приказка изваден ... срещу врата на ателието е гора, а вътре понякога идва арфистка или пианист да ни посвири, докато се учим ... та жабчето май беше дошло да послуша музика. Сума време подскача между стативите и по стените, накрая се заинати на една стена(боядисана в резеда) май му се искаше оттам да излезне, да го хванат не позволява накрая се кротна под пръстите на една госпожица: "Само не искай да те целувам" му рече като носеше към гората пак. Страхотен красавец!

Чизмите ми аляни,
камшикът - пуртукалян