|
Здравей! Няма защо!
Предпазните действия и мисли, които имах предвид, могат да са едва забележими, напр. когато разбереш, че се отклонявате от маршрута, стягаш мускулите си, стискаш силно нещо или си чоплиш агресивно ноктите, спираш да участваш в разговорите с другите и/или само ги разпитваш защо променят маршрута и какъв ще е новият, обмисляш какви са рисковете, представяш си различни варианти за наличие или липса са WC и за това как ще се изложиш.
Последните две неща ти сам спомена, ТЕ СА предпазни мисли/представи! Ако всеки път преди такова пътуване седиш дълго време в тоалетната вкъщи, ТОВА Е предпазно действие!
Опитай се в близките дни да вземеш в уастие в такава ситуация - дълго пътуване с приятели или дълго обикляне из града или дълго седене в заведене.
Преди да излезеш за въпросното мероприятие, посети тоалетната САМО АКО ти се ходи, а не отивай там да се напъваш "за всеки случай" и "за по-сигурно".
Когато излезеш, поне този път, не се интересувай от това дали има WC; повечето хора не се интересуват, защото от опит знаят, че в населените места и по големите пътни маршрути ВИНАГИ се намират WC-та или удобни тяхни заместители (ето например аз никога не мисля за възможните ми физиологични нужди преди да излеза от нас и в досегашният си живот ми се е налагало само два пъти (!) да се изхождам непредвидено сред природата, и то при много комфортни и засекретени от околните храсти условия; говоря за непредвидено, а не за случаите, когато съм за седмица на палатков лагер).
Значи, излизаш и не мислиш за възможните "рискове"; това не е толкова трудно колкото звучи, защото обикновено при премилянето на възможните рискове и сценарии изисква съсредоточаване и неангажиране на вниманието с други неща. Просто не се съсредоточавай, постоянно се разсейвай, мисли за последните новини, за увеличаването на инфлацията, за рейтинга на б.б. сравнен с този на бсп, за оценките ти в училище, за кондолиза, за аец, за последните мачове на цска, ... абе разбра идеята. Накратко:
въздържай се от горепосочените предпазни действия и мисли! Приеми на доверие, че няма да ти стане нищо, поне този път.
Ако през това време се почувстваш гадно, не почвай да мислиш за проблема си, а се опитай да правиш нещо друго поне за известно време. Напр. ако си в супермаркет и почнеш да се потиш и пулсът ти се ускори, не зарязвай веднага пазаруването, а си кажи "сега ще си направя докрай покупките, пък квото ще да става, след като ги направя спокойно ще се върна в къщи и ако още имам проблем ще се занимая с него." Много е важно да започнеш да "вграждаш" в живота си това отлагане. Нека това ти стане основен принцип през следващите няколко седмици, засега го приеми на доверие, пък после сам ще си решиш дали да продължиш да го спазваш:
Когато се почувствам несигурен трябва да продължа спокойно извършваната дейност (била тя покупки, уроци, приказване с приятели, разходка, спортна игра) и да мисля за нейното успешно провеждане. Винаги да отлагам мислите и заниманията с проблемното ми усещане за след това.
Ми... това е засега. Опитай, гарантирам ти, че нищо лошо няма да ти се случи!
Не се концентрирай върху това, какво чувстваш в еди кой си момент от опита, просто след като го направиш накратко разкажи какво (не) е станало.
|