|
Привет!
Не съм лекар, завършил съм психология и не практикувам терапевтична психология. Това обяснява отзивчивостта ми. Иначе сигурно бих те измуфтил по 20 кинта за консултация. Най-малко. Един от големите цинизми на психотерапията е, че високата такса и строгата кабинетна обстановка са едни от решаващите фактори за ефективността в терапията. Това е един действащ начин да се вземат терапевта и терапията насериозно, да вдъхнат авторитет и съветите да бъдат следвани, колкото и безсмилсено да звучат.
Е, въпреки всички недостатъци, настоящата виртуална консултация поне ще ти излезе без пари. И за да сравниш компетентността ми с тази на лекарите-психиатри, отиди пробно на една консултация. За съжаление сме в България и ако въобще има добри психиатри или психотерапевти българи, те са в чужбина. Там специалистите са строго профилирани. Едни се занимават само с психози, други - с генерализирана тревожност, трети - с депресии и т.н. Тук повечето психиатри са пенкелер, каквото не ги питаш, това бръщолевят, нещо като мене, само че платено.
Има и още нещо много важно, което ме прави донякъде компетентен специално по твоя проблем. Сега имам познат със същото разстройство, който от месец и половина посещава психиатър. Първият път му е било казано същото каквото и аз му казах, когато ми се оплака. Също така, оня го подкарал пак с някакъв вариант на КПТ (когнитивно-поведенческа терапия). Това е доказано ефективният метод, посочен в учебниците по психиатрия, които и аз съм прочел.
След това уточнение, което надявам се да не е обезкуражаващо за теб, ще се опитам (отново) да обясня за какво иде реч в КП подход към паническото р-во, като се позовавам и на споделеното от моя познат за неговия случай и терапия.
Първо, какво е паническо разстройство: Състояние, при което:
- се появяват повтарящи се пристъпи на паника (повечето от тях са ситуационни и очаквани, но за ако е наистина това разстройство, трябва пациента да е имал поне два неочаквани пристъпа);
- паническите пръстъпи са следвани от устойчива тревожност, че те ще се повторят, и от значима промяна на поведението (странно държане на работа и с приятели, отказ да се ходи и т.н.).
На моят познат му ставаше лошо и му се виеше свят, когато излиза сам в града по дълъг маршрут, особено когато не носи нищо в ръце. Също така, когато общува с някакви непознати или познати хора, които не харесва и към които е подозрителен. Но не е срамежлив, така че това не е социална фобия. В такива случаи той почва да се поти, пулсът му разко се увеличава и има чувство, че всеки момент ще припадне. Точно този страх го кара да избягва на всяка цена такива ситуации и силно да ограничава работата, контактите и забавленията си. Същевременно е силно критичен към себе си и понякога смята, че е "голям смотаняк, за нищо не става и т.н.", което, разбира се е придружено и с депресивни симптоми (подтиснатост, нежелание за каквото и да е, представа, че на никой не му пука за него и пр.) Между другото, ти как си с депресивните симптоми, освен че се обвиняваш, че може да си в тежест на приятелката си?
КПТ почти не се занимава с причините за това състояние, а се концентрира върху елементите, които го съставят и поддържат.
Затова аз не те питах за подробности от досегашните ти отношения с родители, съученици, гаджета, приятели, преживени в миналото стресови ситуации и т.н. На пръв поглед това изглежда редукционистко, да се ограничи погледът и да се изпуснат много съществени неща. Но се оказва, че по-"задълбочените" подходи, които се интересуват от предхождащата история са още по-редукционистки. При някои от тях клиента наистина се научава да разказва себе си и проблема си по-"интелигентно", да види досегашния си живот в по-"многострана" перспектива. Но така той остава сляп за простата и статистически доказана истина, че малките, постепенни, банални промени в досегашните повтарящи се представи и поведения правят чудо. Често прекалено сложните обяснения на даден проблем са признак за безсилието той да се разреши.
КПТ на паническото р-во се базира на теорията, че пациентът интерпретира физическите симптоми по катастрофичен начин. Негативните мисли увеличават осезаемостта за някои нормални телесни усещания дотолкова, че пациента интерпретира последните като много опасен проблем. Това подкрепя негативните му мисли и така се затвяря порочния кръг. Тези миловни изопачения трябва да се оспорят и променят. Освен мисловната страна, съществува и поведенческа - пациетът избягва да прави определени неща и да ходи на определени места, което запазва страховете му, защото остава с усещането, че те наистина са страшни и ако беше ги направил щеше наистина да му се случи нещо лошо. Има и поведения и мисли, които той непрестанно повтаря когато почувства заплаха от нов пристъп. Когато пристъпът не се яви или когато се яви в слаба форма, пациентът неправилно възприема това като потвърждение за ефективността на тези предпазни мисли и поведения. Оттук и една от основните цели на КПТ: да се поставят конкретни задачи, в които пациента да се сблъска със "застрашителни" ситуации (такива свързани със спомен и очакване за панически пристъп) и да не прави и да не мисли това, което обикновено прави и мисли в такива случаи.
При често излагане на такива ситуации и липса на увеличаване на телесните симптоми, пациента не просто съзнателно се уверява в необосноваността на досегашните си страхове, но и тялото му свиква и започва да излъчва все по-слаби вегетативни реакции (ускорено сърцебиене, обилно потене и т.н.). Това, разбира се, е процес, траещ няколко месеца. Трябва да имаш предвид това когато изпълняваш "задачи".
И така, имайки всичко това предвид, прочети пак предишния ми постинг и се опитай да опишеш като за начало една умерено "страшна" ситуация, придружаващите я "предпазни" поведения и мисли от твоя страна и това, доколко страшно нещо може да ти се случи в нея и доколко има вероятност то да се случи.
Проблемът ти е разрешим не с размишляване и мъдруване, а с конкретни планове, задачи, действия, равносметки и после пак планове, задачи, действия... докато не се отървеш напълно от досадното паник дисордър.
Аре, успех, а ако утре ми напишеш, че си осъществил задача 2 (от предишния постинг) ще получиш допълнително инфо - какъв лек, но ефикасен медикамент са му предписали на моя познат, от който той е много доволен.
ПП: не харесвам много писането на лични бележки, защото можем да сме полезни и за някой друг с подобен проблем, но ако ти е неудобно да споделиш нещо пред всички тук или се стархуваш някой да не те разпознае, кажи. Макар и поначало Пъблик, на моменти мога да превключа и на Прайвит Имидж лимитид.
Редактирано от Public lmage Ltd. на 23.04.06 01:19.
|