Добре е, че описваш подробно тези примери. Ако можеш, опиши, този път по-кратко още няколко такива. Идеята е, да се знае в кои ситуации как реагираш и как се чувстваш. Най-успешната терапия на този вид разстройство е когнитивно-поведенческата. Тя, най-общо казано, е свързана с позитивна промяна
1) на "катастрофичните" (негативни) очаквания, които предшестват и поддържат честите паник-атаки и
2) на поведението, което имаш по време и между пристъпите.

Когато четеш това, най-вероятно се намираш в спокойно състояние. И ако си помислиш за стомашната болка, коремът няма да те прободе. Е, опитай се точно сега да мислиш за стомахa, и въобще за коремa си. От както имаш този проблем, болката не се увеличава непрекъснато, а веднъж те срязва, друг път не, нали? Знаеш, че скоро си имал сравнително дълги периоди, когато не те срязва остро, дори сега се намираш в такъв. Това е сигурен показател, че нямаш сериозно заболяване на корема, защото ако би имал, то болката щеше да се увеличава и да бъде все по-честа, а от един момент нататък и непрекъсната.

Ето ти и задача 1: Осъзнай ясно тривиалният факт, че от физическа гледна точка нямаш никакъв проблем. Всеки, включително аз, има усещания от вътрешността на тялото, ако при тебе понякога те са по-силни в областта на корема, това се дължи на свръхчувствителност, а не на реален физически проблем.
Знам, че това, което ти казвам е банално, но наистина е важно да си дадеш ясна сметка, че каквото и да усещаш по време на паник атаки, то не е нещо физически опасно, и каквото и да стане, то не може да се увеличи повече, отколкото си го чувствал досега.

Така. Сега имаш здрава основа за преодоляване на проблема с мислите и поведението ти. Вече няма да се питаш "Ама все пак нямам ли и някакво заболяване на корема". Колкото и да ти е гадно веднага отсичай "Не!"
Оттук насетне мисли за проблема си само като за това, което е, а именно:
свръхнегативни очаквания, преувеличена интерпретация на нормални телесни усещания, неадекватно поведение в отговорни ситуации, опит да си намериш оправдание.

Задача 2: Намисли си някаква дейност и маршрут (купуване на нещо, ходене с приятели, ...), в които има риск да получиш слаб пристъп, т.е. които са ти неприятни, ама не невъзможни за изпълнение.
Преди да тръгнеш (да правиш тази дейност) уточни:
1. какво е най-лошото, което мислиш, че може да ти се случи докато я правиш?
2. колко вероятно е според теб това лошо нещо да се случи тогава?
3. какво обикновено правиш за да предотвратиш (да се предпазиш от) такава "катастрофа"?

След като (си) отговориш на тези въпроси, премини към действие, излез, осъществи избраната дейност (среща, пазаруване, ...). Но го направи без да включваш предпазните действия и представи от третия въпрос. Просто се опитай да не правиш нещата, които обикновено правиш, когато чувстваш, че наближава пристъп (забавяне на ход, обръщане, превиване, особена жестикулация и изражение налицето). Просто поеми този малък риск: не прави тези неща. Пък да видим какво ще стане. Докладвай подробно. Успех и честита първа стъпка към твоята позитивна промяна!

ПП: ако можеш, спри кафето, или значително го намали. A Remotiv нито пречи, нито помага, щото е на билкова основа, взимай го само ако наистина вярваш, че ти помага или си почувствал подобрение, иначе няма смисъл.

Редактирано от Public lmage Ltd. на 22.04.06 16:43.