Здравей виждам че си доста напред в нещатата не мога да преценя дали си доктор или просто си минал през този път. Искам преди да започна да отговарям да ти каже че вапроса който ми е зададен и начинът по който е зададен направо ме възхищава и обнадеждава, заглавието на въпроса също!!! Също така в увода на твоя вапрос ти с няколко думи описваш по голямата част от живота ми в момента възхитен съм отново! Относно дадените ситуаций започваме с:

1. "силни паник атаки" - Имал съм много такива но да кажем случая с военната комисия. Трябваше да ходя на военна комисия още от предишния ден имах страх как ще отида защото до болницата пътят е кам 7км с автобус. Станах сутринта в 7 а трябваше да ходя на комисията в 9. От 7 до 8:45 само се разкарвах по стаите в моя дом и през 10 мин влизах в тоалетната разбира се за нищо, но ме беше страх че ще ми се приходи до тоалетна или пък ще ме пресече корема. И така 2 часа бяха с разкарване по стаите от нерви и висене в WC-то от страх. Часът стана 8:45 трябваше да тръгвам страха ми беше повече от ОГРОМЕН мислех си сега като отида на спирката ще поседя 5 мин и ще ме заболи корема и ще се върна в нас, а от друга страна това е военна комисия не мога да я пропусна после не знам каква е процедурата ако я пропусна.Излязох от нас и се успокоявах с думи на ум казвах си "спокойно ще се справиш" а знам че само нещо да мръдне в стомаха ми веднага се обливам в пот и се зачервявам и паниката е огромна. И така вече съм на спирката чакам рейса като едновремено с това правя планове какво да правя ако ме заболи корема каде мога да отида на таолетна. Доиде автобуса качих се като бях в него ПАНИКАТА СТАНА НЕПОНОСИМА Никога преди тфа не съм испитвал толкова силна паника !!! мислех да на всяка спирка на която реиса спираше да сляза но все пак издържах и стигнах до болницата там на улицата срещнах едни приятели и се заговорих с тях щото те също отиваха на военна комисия и тогава отново заживях! Паниката и страха ги нямаше..... за момента. Деня от седмицата не помня. Присъствие на хора в автобуса и на спирките имаше (познати и непознати хора)което подсилва страха ми защото не мога да си позволя да се изложа и да стана обект на подигравка ! Мислех си и си представях че след малко съм в болницата а там има тоалетни.

2. "по-слаби паник атаки" - Трябваше да ходя на заведение с приятелката си и с приятели (вече приятелката ми я няма от 2-3 седмици защото отидох и и казах искам да скъсаме не коментирах защо но тя знаеше. Аз близо месец вечер и на обяд ходих до тях да я видя и никаде не излизахме зареди Моя ПРОБЛЕМ :((((( и така се притеснявах и за нея. И така един ден казах няма защо да мъча и друг човек а и аз да се мъча повече и отидох и и казах искам да скъсаме така и така виждаш че не съм добре и не мога да излизам няма смисал да те тормозя ти си млада и красива ще си намериш някой който да може да излиза и да ходите кадето искаш а аз вече не мога поне за сега. А с нея ходих 3 години и сме късали 2-3 пъти поради същата причина. Целта ми беше да и направя добро като не я тормозя с мойте проблеми и все още мисля че постъпих правилно) и така давам пример с едно заведение значи с приятелката ми и приятели трябваше да ходим в едно заведение бяхме се разбрали в 6 часа да сме там тя ще е там като отиде с приятелите ни и аз после ще дойда и така. те са били там в 6ч а аз отидох в 7ч като закъснах за да седя в WC от страх като отида там да не ме заболи корема тоест да не ми се приходи до тоалетна и от страх вобще да изляза. И така отидох в 7 часа там а трябваше в 6 и всички ме питат каде се бавиш и аз казвам "ми ядох до сега за тфа се забавих" лъжа ама не ми е лесно :((( И така седнахме нали сичко точно и трябва да си поръчам нещо за пиене аз си поръчвам чай, чакам го да истине щото е зимата и като съм влязъл от студа в топла стая и испия и един чай ще имам проблеми с корема сещате се студено/топлло. И така имах проблеми с корема смисал че червата просто ми каркореха ама малко и на рядко но тфа ме доведе до таква паника и си сложих 2-те раце на корема и почнах да си говоря на ум "това ли ще ми се случва секи път като изляза конкретно с "приятелката ми на кафе" защото страха ми да се изложа пред нея беше буквално ОГРОМЕН !!! а това ставаше секи път като ходя с нея на кафе обзема ме страх да не се изложа камо ли в нейно присъствие. Издържах отново но това не е удоволствие от живота това е МЪКА аз не мислех за нищо друго освен кога ще кажат да си ходиме и мъчението ми да свърши това беше всеки път ! с много малки изключения. Това го определям Като По Малка паника макар че не ми е била никак малка. Място: В заведението. Време от деня и седмицата: 18-19ч всеки ден. Присъствие на хора: Да, Много хора познати и непознати и Приятелката ми! Представях си как се прибирам и си мислех същото.

3. "Случаи в който няма паника" - Имал съм седмици дори в който проблема го е нямало но за сежаление тфа е времено. Да дам ситуация в коятно не съм имал паника така е: Ставам Сутрин и на вун е топло слънчево време седя в нас до обяд 12:00 - 13:00ч и после отиваме някаде близо на кафе пак с приятели и приятелката ми тогава страха и паниката се проявяват много рядко когато времето на вън е слънчево и топло. Излизаме си на кафе аз вобще не мисля за това сичко е точно но пак не се отълечавам много от блока си, После се прибираме към 4-5 да ядем и пак по кафетата примерно но вечерта аз не излизам защото страха ми е на лице и си измисля оправдание за това че не съм излязал. На вън пак е студено а студения въздух много влияе на моя корем. Място: на кафе. Време от деня и седмицата: Събота и Неделя от 12ч до 17ч. Присъствие: да хора познати и непознати и приятелката ми. Представям си хубав ден слънце топло заведение от вънка с един "Sprite" примерно с прятелката ми как ме глези целува и таква неща.

Това са 3-те ситуации малко са дълги ама не можах да ги съкратя повече и едновремено да искарам съществените неща. Искам също да кажа че в тези ситуации е имало и моменти в който нещата са точно обратните и са си нормални но не тези ситуации са ми проблема, а тези който искарах Много се надявам да можеш да ми помогнеш по какъвто и да е начин и найстина заглавието на темата да е осъществимо "Неприятно, но лечимо" ! Ако нещо не е ясно или те интересува още нещо по конкретно питаи се пак аз много се надявам на хора като теб и ще правя всичко което мога за да се справя с проблема си! Оносно пиенето: Не пия много и не пия систематично пия когато съм потиснат или депресиран от проблема си тоест когато съм бил примерно на кафе с прятелката ми и ме заболява корема и аз се прибирам и тя също и и съсипвам вечерта и я разочаровам и се прибирам и си зимам 2 литра бира и си плача и си пия да ми олекне. По вапроса за Успокойтелните от 2 дена зимам "Remotiv" не знам успокойтелно ли се води. Благодаря ти за вапроса и ще съм ти благодарен и за отговора дано се справя с това нещо че вече не ми се живее и ще зема да ходя да си паса овце на село и да се знае.

Пожелавам ви най вече ЗДРАВЕ!!!