здравейте, незнам на колко сте години аз съм на 43 и загубих 6 години отдадена на депресията.казвам отдадена защото аз подарих тялото и ума си на дявола и болестта.пих какви ли не лекарства.бях при всички "светила" в тая област и какво - живота ми беше медикаменти.запомни едно-когато ти е зцле намери 1 същностно нещо за което си струва да живееш, та дори то да бъде кокичето наболо из под снега.с моите непрестанни нервни кризи изгубих дори човекът до себе си.сега съм сама, тежко е, но знам че аз го пропъдих. вярно е че лекарствата помагат, но вие трябва да си помогнете повече.думите които сега ви звучат особено безполезни като кураж, воля, търпение са основните в справянето с проблема.но ще го осъзнаете когато се посъвземете.съвета ми е-намерете смисъла на живота, ако имате човек до себе си-обичайте го, събудете сетивата си, пуснете чуствата си на воля,когато ви се смее-првете го, когато ви се плаче -плачете.господ ни е дал живот да го живеем и ние трябва да го живеем без значения какви изпитания ни предлага.и си припомняйте дууумите от разказа за бялата лястовица-господи колко мъка има по-този свят.има хора обречени, които се борят със смърта, а ние какво правим саморазрушаваме се.горе главата.животът е хубав.