Да, и често пъти, освен всичко друго, истината е и по-трудна за изричане. В смисъл - в случаите, когато от нея зависи нещо, което те засяга пряко. Ама за останалите случаи - човек да лъже просто така, много е натоварващо. Колкото и добър да ставаш, психически се обременяваш. Живееш друг живот, това не си ти, тоест, в действителност си един, на думи (във въображението си за един миг) си друг. Кой си в действителност - накрая и на самия теб не ти е ясно.
Лъжата си е лъжа, независимо как ще я наречем - бяла, черна, измислица, измама, послъгване, премятане, изплъзване, прикриване - още много мога да изредя.
Кокер, ти защо всъщност лъжеш? Гледай, ако отговаряш, да не излъжеш.
Харесваш ли живота си - реалния? За измисления е ясно, там нещата са както си ги нагласиш. Все стават. Защо си измисляш приказките всъщност?
Как се чувстваш, като се будиш сутрин? Какво ти е настроението?
Какво не харесваш в живота си - тука на тези въпроси не ми отговаряй, това е за вътрешна употреба. Изобщо - поразгледай себе си. Там е ИСТИНАТА. :)))))))))
Сигурно има неща, които си заслужават харесването, не ги пренебрегвай, вгледай се в тях.
Ама това е мнооооооого дълга тема...
ОБАЧЕ
Ако наистина си решила да престанеш с това лъготене, ето ти за отскок едно -две съветчета:))) :
Вярно е, че да се напънеш да излъжеш е много по-лесно, отколкото да се напънеш да промениш нещо, освен това промяната изисква време и не става веднага. Ако искаш да спреш да лъжеш, просто спри.
Когато ти се иска да излъжеш, по-добре замълчи и не казвай нищо. Не се опитвай да казваш истина,щом ти е трудно в някои моменти, просто мълчи. Ако ти задават въпрос, на който не е жизненоважно да отговориш, просто не отговаряй или кажи, че не желаеш да обясняваш в момента.
Ако ти се прииска да ръснеш някоя лъжа , гледай да се въздържиш и предпочитай да слушаш този, който ти говори, започни да го разпитваш нещо по темата, нека той говори, ти мълчи. Само слушай - така тъкмо ще се оформиш като един добър събеседник, нали знаеш, че добрият събеседник е този, който слуша, и не говори много.
Да спреш да лъжеш, това е самодосциплина, нищо повече. Трудничко ще ти е, защото много надълбоко си се уплела, но ако наистина ти тежи и искаш да промениш нещо в себе си, трябва да си наясно какво ти предстои да правиш. Не се отказвай от първия неуспешен път. Има ли падане, има и ставане.
Просто не се отказвай.
всичко зависи от теб, никой не може да ти помогне.
Ако наистина си решена, желая ти успех.