В основата на всичко е егоизма и съответно единственото щастие което е важно е своето собствено, дори постигнато, чрез доставяне на щастие на някой друг.
Питам се дали е възможно да се излезе от центъра на съзнателния егоизъм и поне да се радваш на чуждото щастие без ти да си го причинил.
Всички които правят някакви добрини после гордо гледат отстрани като създатели на нещо велико.И с право. Чудя се има ли щастие в нещастието?